Поради това до 1493 г. всички основни елементи от идеологията на “Третия Рим” вече били налице. Съществувал автономен клон на Православната църква, който си търсел император; имало княз, родствено свързан с последния византийски император, който вече се провъзгласил за цар; имало и претенции за господство над цяла Рус. Липсвал само подходящ изкусен идеолог, който да спои тези елементи в нещо като мистична теория, каквато била нужна на една силно теократична държава. Но се намерил и такъв човек.
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
481
Филотей от Псков (около 1450-1525) бил учен монах от псковския манастир Еле-азар. Той бил запознат с библейските пророчества на Езра и Данаил, с историческите прецеденти от Сърбия и Второто българско царство, с Манасиевата хроника и с легендата за Белия клобук. Подобно знание не било нещо уникапно. филотей бил необикновен само в желанието си да използва всички тези неща в полза на московските князе. Псков, като Новгород, живеел в страх и трепет от Москва. Повечето монаси били яростни антимосковци. Когато я споменавали в своята Хроника за съня на Навуходоносор или за видението на Данаил с четирите звяра, те били склонни да го правят по начин, който слагал знак за идентичност между Навуходоносор и Москва. Независимо по каква причина, Филотей бил подготвен да обърне материала в полза на Москва. През 1493 г., току-що преминал четиридесетте, той нямал никакъв властови пост в манастира, където по-кьсно щял да управлява като игумен; и все още не бил написал нито едно от публичните си Послания, чрез които щял да стане прочут. Но кипежът в Църквата, който щял да оформи неговите възгледи, вече бил в ход. По-късно филотей щял да стане защитник на тезата за пълно подчинение на всички християни пред царя и за пълно противопоставяне срещу Латинската църква. В своето Послание до наследника на Иван той препоръчва на новия цар да управлява справедливо, защото сега светът влиза в крайната фаза на историята:
И сега аз Ти казвам, грижи се и внимавай, набожни Царю: всичките империи на Християнството са обединени в твоята. Защото два Рима паднаха, а Третият съществува; и няма да има четвърти. Твоята Християнска Империя, според великия теолог, няма да отмре. И, в името на Църквата, словото на благословения Давид ще се изпълни: “тя е моето място за вечен покой”…51
По-кьсно, в своето Послание до Мюнексин, филотей ще сипе огън и жупел “Срещу астролозите и латинците”:
И сега, сама, Светата Вселенска и Апостолическа църква на Изток грее много по-ярко от слънцето във вселената; и само великият православен цар на Рим, като Ной спасен от потопа в своя ковчег, направлява Църквата…“
Тук, двадесет години след смъртта на Иван III, но съвсем определено вдъхновена от неговата политика, била изказана дефинитивната формулировка на една идеология за Църквата и Държавата, която не оставяла място за никакъв компромис.
По-късната руска традиция била да поддържа тезата, че Москва просто е наследила византийската мантия. В действителност, докато византийските форми били запазени, същността на византийския дух била изгубена. Московските интереси нямали интерес да подкрепят вселенските и екуменически идеали на Източното римско християнство. Най-изтъкнатият историк по тези въпроси е описал идеологията на “Третия Рим” като “безвкусен заместител”. “Християнският универсализъм на Византия е бил трансформиран и изопачен в много по-тясната рамка на московския национализъм”53.
Московската теология била смутена през последните години от царуването на Иван III от две свързани помежду си противоречия, които щели да бъдат решени в полза на най-безкомпромисните елементи. Едното противоречие се съсредоточило
31. Европа
I
482
PESTIS
около възгледите на една секта или тенденция, известна като “жидовствуйщие”, или “юдаисти”. Другата била съсредоточена около предполагаемия скандал на християн-1 ските манастири, забогатяващи от притежанието на земя. Йосиф, игумен на Волокамск, 1 бил организатор както на “антиюдаистите”, така и на “собствениците”.
Недвижимите имоти били неразделни от мощта на Московската църква. Но срещу тяхното притежаване се опълчила група от пуритански настроени монаси, водени I от “староверците отвъд Волга”, които се отнасяли с любов към по-старата, отшелни- ] ческа традиция на православното монашество. Иван III, изглежда, бил подготвил план за одържавяване на монашеското богатство, но бил убеден да се въздържи. Проблемите назрели чак след смъртта му, когато бившият му фаворит Патрикеев, който станал монах, публикувал ново издание на А/олтосалол, православния наръчник по канонично право. Един от другарите на Патрикеев, Максим Гъркът, който предложил “несоб-ственическа” интерпретация за недвижимото имущество на Църквата, извадил късмет, като избягал и спасил живота си.