Юдаистите провокирали още по-големи страсти. Те се появили през 70-те години на XV век в Новгород, където вероятно образували антимосковска фракция. Смята се, че техните възгледи били вдъхновени от евреите в Полша и Литва, а за техните членове се говорело, че са тайни привърженици на юдаизма. Тяхната дейност, изг- ] лежда, не тревожела царя, който назначил един подозрителен новгородец за главен 1 свещеник в Успенската катедрала; и те може би са се радвали на подкрепа от страна на Елена Степановна. Въпреки Събора, свикан през 1490 г., за да разгледа обвиненията в антитроичество и иконоборство, те продължили да се движат в най-висши- ] те кръгове. Но игумен Йосиф не се предал. През 1497 г., в своя “Просветитель”, или “Просветител”, той назовал митрополит Зосима като главен “юдаист и содомит”, “не- | чист зъл вълк”64. Игумен Йосиф и неговият съдружник, архиепископ Генадий, били почитатели на Испанската инквизиция и тяхната ревностност по-късно била наградена с голямо а^о-ба-М. Те успели да убедят своите съотечественици да повярват в онова, което щяло да се превърне в повтаряща се тема в руската история - че злото идва от запад. По тяхно време Западът означавал най-напред Новгород, а отвъд Новгород ‘ - Полско-Литовското княжество.
Дипломацията на Иван III тръгнала в същата посока55. В онези дни тя се придвижвала изключително бавно. На московските посланици им трябвали между шест месеца и четири години, за да се върнат от чуждите страни и да докладват; а когато I пристигнели, често откривали, че ситуацията вече не е съвместима с техните инструкции. Дори и така, до 90-те години на XV век било ясно, че обкръжението на Литва става главен приоритет на Москва. Бащата на Иван поддържал мира с Литва в продължение на десетилетия; а на смъртното си легло наредил на Иван и на майка му да поемат грижите за “моя Брат, краля на Полша и велик княз на Литва, Казимир”56. Всичко това било ревизирано.
До 1493 г. Иван стигал до края на двадесетгодишен период на интензивна дипломатическа дейност. Общата нишка трябвало да се прекъсне и Ягелоните да бъдат обкръжени. Договорът със Стефан IV, Хосподар на Молдавия, подпечатан с женитбата на неговия син, напразно се опитал да накара Молдавия да престане да плаща дан на почит на полския крал. Планът за антиягелонски пакт с Унгария бил провален от внезапната смърт на Матиаш Корвин й от последвалото избиране на Владислав
&
ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ В КРИЗА
483
Ягело за крал на Унгария. Той дори осъществил контакт с независимите князе на Мазовия. От 1486 г. Иван III многократно си разменял пратеници с Хабсбургите, които дотогава погрешно смятали Москва за феодално владение на Литва. През 1491 г. един австрийски пратеник, Йорг фон Турн, очертал плановете за голяма антиягелонска коалиция, съставена от Империята, тевтонските рицари, Молдавия и татарите. През януари 1493 г. пратеникът на Иван, Юрий Траканиот, проследил Максимилиан до Колмар само за да открие, че императорът вече е сключил мир с Ягелоните и е по-заинтере-сован от един кръстоносен поход. Връзките на Иван III с Крим включвали важен ан-тилитовски компонент. Той използвал кримските татари като свои съюзници срещу Златната орда; и през юни 1491 г. изпратил три армии да помогнат при разпръсване-то на лагера, който Златната орда построила при устието на Днепър. В същото време той не пропуснал да забележи, че татарите, след като били подпомогнати от Москва, изразходили почти цялата си енергия в нашествия срещу Полша и Литва.
През зимата на 1492-3 г. Москва била ангажирана в безсистемна гранична война с Литва. Няколко от малките гранични княжества преминавали ту в ръцете на едните, ту на другите. Князът на Рязан се подготвял да призове за борба и да участва в наказателно нахлуване, организирано от литовския воевода на Смоленск. Московската армия, която имала заповед да превземе град Вязма на притоците на Днепър, тръгнала няколко дни след заминаването на московската мирна мисия за Вилно. Никой не може да каже дали мирът, или войната са владеели ума на Иван.