494
RENATIO
популярна книга. Неговата публикация на гръцкия Нов завет (1516) била знаково събитие. Нейният предговор съдържа прочутите думи:
Аз желая всяка жена да може да чете Евангелието и Посланията на св. Павел. Нека те бъдат преведени на всеки език… и да бъдат разбирани не само от шотландци и ирландци, а от турци и сарацини. Нека земеделецът да може да пее откъси от Писанието край своя плуг, нека тъкачът тананика фрази от Писанието в тона на своята совалка…7
Нещо по-привлекателно може би бил неговият красив парадоксалистки темперамент. Той бил свещеник със силно антиклерикални настроения; учен с дълбока омраза към педантизма; кралски и имперски пенсионер, който разкъсвал крале и князе; истински протестант против злоупотребите на Църквата, който не взел участие в Реформацията; предан хуманист и предан християнин. Книгите му остават в Църковния индекс в продължение на векове, но те били печатани свободно в Англия, Швейцария и Нидерландия. Той притежавал както благороден дух на умереност, така и свирепо остроумие. “Какви беди биха ни сполетели, попитал той за Рим на Юлий II, ако дори върховните свещеници, наместниците на Христа, се опитат да имитират Неговия живот на бедност и саможертва?” Отговорът бил, че “хиляди книжници, подлизурковци… мулетари… и сводници” ще станат безработни8. “Христос също, писал той за безчин-ствата на Инквизицията, се бил превърнал в нещо като глупак, за да помогне на глупостта на човечеството.”9
Еразъм повлиял силно върху езика на епохата. Неговата сбирка с пояснителни бележки Ас/ад/а (1508) била първият световен бестселър, вкарала над 3000 класически поговорки и фрази в масово обращение:
oleum camino (да наливаш) масло в огъня
ululas Athenas (да изпратиш) бухалите в Атина
iugulare mortuos да прерязваш гърлата на трупове
mortuum flagellas да шибаш мъртъв (кон)
asinus ad lyram (да дадеш) лира на магаре
arare litus да ореш морския бряг
surdo oppedere да се оригваш пред глух
mulgere hircum да доиш козел
barba tenus sapientes мъдър колкото брадата си10.
Хуманизъм е етикет, даден на едно по-широко интелектуално движение, на което Новото учение било както предтеча, така и катализатор. То било маркирано от фундаментално преместване от теократичния или Богоцентричен светоглед на Средновековието към антропоцентричния или човекоцентричния светоглед на Ренесанса. Неговият манифест може да се види в писмена форма в трактата на Пико “За достойнството на човека”; и с времето то се разпръсква във всички клонове на науката и изкуството. На него се приписва концепцията за човешката личност, създадена от новото ударение върху уникалността и стойността на индивида. На него се приписва раждането на историята, както и изследването на процесите на промяната, а оттам и на идеята за прогреса; и то се свързва с ентусиазма в науката - тоест, с принципа,
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
495
че нищо не бива се приема за вярно, докато не бъде изпробвано и демонстрирано. В религиозната мисъл то било необходимо предварително условие за протестантското ударение върху индивидуалната съвест. В изкуството то е придружено с подновен интерес към човешкото тяло и към уникалността на човешките лица. В политиката то слага ударението върху идеята за суверенната държава, противопоставена на общност на християнския свят, а оттук и на модерната нация. Суверенната национална държава е колективното съответствие на автономната човешка личност, [state]
В любовта си към езическата античност и в своята настоятелност за упражняване на най-важните способности на човека ренесансовият хуманизъм противоречи на преобладаващите схващания и основни положения в християнската практика. Въпреки неговите намерения традиционалистите смятали, че той е деструктивен за религията и трябва да бъде ограничен. Петстотин години по-късно, когато дезинтеграцията на християнския свят била далеч по-напреднала, много християнски теолози виждали в него източника на всички злини. Според един католически философ: