Разликата между Ренесанса и Средновековието не е разлика чрез събиране, а чрез изваждане. Ренесансът… не е бил Средновековието плюс Човекът, а Средновековието минус Бога.
Един американски протестант също е не по-малко критичен: “Ренесансът е истинската люлка на тази много нехристиянска концепция: автономния индивид.” Един руски православен е най-безкомпромисен от всички:
Ренесансовият хуманизъм потвърждава автономността на човека и неговата свобода в сферите на културното творчество, науката и изкуството. Тук лежи неговата истина, защото е било важно творческата сила на човечеството да може да преодолее всички пречки и забрани, които средновековното християнство е поставило на пътя му. За нещастие обаче Ренесансът също започнал да налага човешката самодостатъчност и да създава цепнатина между него и истините на християнството… Тук имаме извора на трагедията в модерната история… Бог се превърнал във враг на Човека, а човекът във враг на Бога”.
Освен това много хора в наши времена, които не крият своето презрение към християнството - марксисти, научни социолози и атеисти,- приветстват Ренесанса като начало на освобождението на Европа. Нищо не би ужасило повече ренесансовите майстори. Малко от тях са виждали някакво противоречие между своя хуманизъм и своята религия; и повечето съвременни християни биха се съгласили с това. Фундаменталистите преценяват всички последствия от Ренесанса, от Картезианския рационализъм до Дарвиновата наука, като противоположни на религията; но християнството ги адаптирало и подслонило. Оставен сам на себе си, хуманизмът винаги ще намира своята логическа посока в атеизма. Но главното течение в европейската цивилизация не следва този краен път. При всичките възникнали конфликти, между вярата и разума, традицията и новаторството, общоприетото и убеждението, може да се открие един нов и вечно променящ се синтез. Въпреки нарастващата известност на светските теми огромна част от европейското изкуство останало вярно на религиозните теми; и всички велики майстори били вярващи. Достатъчно подходящо, в края на един дълъг живот Микеланджело Буонароти (1474-1564) - скулптор
496
RENATIO
на флорентинския Давид (1504), художник на Сикстинската капела и архитект на купола на “Св. Петър” - се обърнал за утеха към молитвената поезия:
Giunto è già ‘I corso della vita mia, con tempestoso mar per fragil barca, ai commun porto, ov’a render si varca conto e ragion d’ogni’ opra trista e pia.
Onde I’affettuosa fantasia, ehe I’arte me fece idol’ e monarca, conosco or ben, com’era d’error carca, e quel c’a mal suo gardo ogn’uom desia.
Gli amorosi pensier, già vani e lieti, ehe fien’or, s’a due morti m’awicino?
D’una so ‘I certo, e I’ altra mi minaccia.
Né pinger né scolpir fia più che quieti l’anima volta a quell’ Amor divino c’aperse, a prender noi, ‘n croce le braccia.
(Краят на моя живот дойде,/ с крехък кораб през бурните моря,/ до общото пристанище, където някой вика/ да даде отчет за всички наши зли и набожни дела./ Отдето празната фантазия,/ която направи Изкуството мой идол и монарх,/ сега аз знам, че тя е била товар от заблуди,/ и виждам какво желае всеки човек в своя вреда./ Онези мисли за любов, някога светла и весела,/ какво за тях, ако сега две смърти преградят пътя ми?/ Знам със сигурност една, докато другата потиска./ Нито рисуването, нито скулптурата носят истински покой;/ душата ми се обръща към тази любов божествена/ която, за да ни прегърне, разтваря ръцете си на кръста.)
Образованието играело главна роля в ренесансовото мислене. Хуманистите знаели, че създаването на Новия човек започвало от учениците и студентите. Изобилствали образователните трактати и експерименти - от Виторино да фелтре до “Инструкция към един княз” на Еразъм. Техният идеал, докато запазвал същността на християнските напътствия, щял да развие духовните и физически таланти на младежта. С тази цел гимнастиката се преподавала наред с гръцкия и латинския. Академията на Виторино в Мантуа често се възприема като първото училище от нов тип. По-късен пример за това е новооснованото училище “Св. Павел” (1512) в Лондон.
Ренесансовата музика се характеризирала с появата на светска хорова музика наред с полифоничните постановки на Месата. Най-големите майстори, Жоскин де Пре (около 1445-1521) и Клемен Жанекин (около 1485-1558), чиято работа била ценена много както в Италия, така и във франция, рисували панорами в звук. Произведения като Les Oiseaux, Les Cris de Paris или La Bataille de Marignan на Жанекин изобилстват от радост и енергия. Изкуството на мадригала се разпространило широко, практикувано от международна школа изпълнители на лютня.
Учебниците по ренесансово изкуство имат склонност да разделят предмета на три периода. Ранният ренесанс на “новаторството” от XV век е следван от Високия ренесанс на “постигнатата хармония” в средата на XVI век и от имитаторския мани-еризъм след това. Великите новаторски фигури са Паоло Учело (1397-1475), завоева-