Подобни крайности са склонни да представят гражданина като обикновен консуматор на стоки, услуги и права. Политиката е заплашена да се превърне в “култура на оплакването”. В някой момент обратната тенденция трябва да се наложи в също толкова почитаната традиция на Дълга4.
500
RENATIO
Предвестникът на нещата отново се появил във Флоренция. Жестоките церемонии с адски огън на фанатизирания монах фра Джироламо Савонарола (1452-98) предизвикали бунт през 90-те години на XV век, който временно прогонил Медичите и който завършил с изгарянето на самия монах. В Испания, при кардинал Синсерос, религиозната дисциплина била комбинирана с енергична научна дейност. Новото теологическо училище в университета в Алкала, основано през 1498 г., родило Полиг-лотската Библия (1510-20). В Италия, при кардинал Джанпиетро Карафа (1476-1559), бъдещия Павел IV и съосновател около 1511 г. на Реториката на Божествената любов, един влиятелен кръг от римски кпирици се обвързал с режима за интензивни молитвени дейности и практическа благотворителност. От тях израснала серия католически ордени - сред тях театините (1523), барнабитите (1528), йезуитите (1540) и оратори-анците (1575).
Вълненията на религиозното възраждане съвпаднали с периода на краен упадък на репутацията на Църквата, достигнат при папа Родриго де Борджия (Александър VI, 1492-1503) и Джулиано дела Ровере (Юлий II, 1503-13). Страстите на Александър били златото, жените и кариерите на незаконородените му деца. Юлий изпитвал “вродена любов към войни и завоевания”: той се помни като папата, яздил в битка в пълна броня, който построил отново “Св. Петър” и основал отново Папската държава. През 1509 г., когато планирал да плати за войните си и за “Св. Петър”, продавайки “индулгенции” в Германия - хартиени сертификати, гарантиращи опрощение на наказанията в Чистилището, - в Рим дошъл млад августински монах от Витенберг в Саксония. Мартин Лугер бил шокиран до мозъка на костите си от онова, което видял. “Даже покварата, писал Ранке, може да има своето съвършенство”13.
В продължение на десет години Лутер (1483-1546) се озовал начело на първия “протестантски” бунт. Лекциите му като професор по теология във Витенберг показват, че неговата доктрина за “оправдание чрез самата вяра” е назрявапа няколко години. Той бил необичайно груб и с лош нрав. Езикът му често бил неудобен за повтаряне. За него Рим бил мястото на содомията и на Звяра от Апокалипсиса.
Яростта на Лутер достигнала до краен предел при появата в Германия на един монах, Йохан Тетцел, който продавал индулгенции. Тетцел бил прогонен от територията на курфюрста на Саксония, който нямал желание да гледа как неговите поданици изливат големи суми в папската хазна. Предизвиквайки теологическите пълномощия на Тетцел, Лутер засилвал политиката на своя княз. На 31 октомври 1517 г., в навечерието на Вси светии, той направил вярната стъпка, като заковал лист с 95 тези, или доводи, срещу индулгенциите върху вратата на княжеската църква във Витенберг. Или поне така твърди преданието.
От този прочут акт на неподчинение произтекли няколко последствия. Първо, Лутер бил въвлечен в серия от публични диспути, особено онзи в Лайпциг с доктор фон Ек, който предшествал официалното му отлъчване (юни 1520). По време на подготовката си той написал първите трактати на лютеранството - “Решителност”, “Свобода на християнина”, “Обръщение към християнското благородничество на германската нация”, “За вавилонското пленничество на Божията Църква”] и публично изгорил папската була за отлъчване, Exsurge Domine. Второ, германската политика била разделена между привържениците и противниците на наказанието за Лутер. През 1521 г.
. С _________________________________________________________
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
501
император Карл V дал гаранции на Лутер и го извикал да се яви пред Имперската конференция във Вормс. Лутер, като Хус и Констанц, се защитил твърдо:
Аз съм завладян от Писанието, което цитирах; моето съзнание е запленено от Божието слово. Аз не мога и няма да оттегля нищо, защото да действаш против съзнанието си, не е нито безопасно, нито честно… Hier stehe ich. Ich kann nicht anders. [Тук стоя аз. Не мога да постъпя иначе.]
След това той бил отвлечен от хората на саксонския курфюрст и скрит в замъка Вар-тбург. Присъдата срещу Лутер, произнесена от Конференцията, не можела да бъде приведена в изпълнение, религиозният протест се превръщал в политически бунт.