Германия през 1522f5 г. била разтърсвана от два главни изблика на вълнения: враждата на имперските рицари (1522-3) в Трир и жестоките социални вълнения на Селската война (1524-5), която започнала във Валдсхут, Бавария. Неподчинението на Лутер към Църквата може би е било фактор за неподчинение към политическата власт; но той не изпитвал симпатии към селските “дванадесет параграфа”, съставени в Шва-бия от Кристоф Шапелер и Себастиян Ротцер от Меминген. Когато новите бунтовнически групи се появили в Тюрингия, Лутер публикувал своя апел “Против кръвожадните и крадливи орди на селяните” в решителна защита на социалния ред и правата на князете. Селският бунт бил потушен в морета от кръв.
Лютеранският бунт приел определена форма по време на три по-късни сесии на Имперската конференция. Опонентите на императора получили възможност да консолидират своята позиция, докато той бил зает С войните срещу Франция и турците. В Шпеер през 1526 г. в Декларацията за оттегляне на Конференцията, те успели да вмъкнат клауза за княжеската свобода на религията, предвиждаща прочутата формула: Cuius regio, eius religio (който управлява, има право да определя религията). На втората Конференция от Шпеер през 1529 г. те депозирали официален Протест, откъдето идва и тяхното име, протестирайки срещу отмяната на Оттеглянето. В Аугсбург през 1530 г. те представили умерено резюме на своята вяра. Тази Изповед от Аугсбург, съчинена от Меланхтон, била протестантският манифест - след което непреклонният император определил април 1531 г. като краен срок за тяхното подчинение. В отговор протестантските владетели образували въоръжената Лига от Шамалкалден. Оттогава нататък католическият и протестанският лагер били определени ясно. [GESANG]
Междувременно лютеранското протестно движение било засилено от серия паралелни събития, всяко от които разширило природата на протестанството. През 1522 г. в Швейцария Хулдрих Цвингли (1484-1531), елинист, кореспондент на Еразъм и “народен свещеник”, предизвикал Римската църква както по отношение на църковната организация, така и по отношение на доктрината. Като Лутер, той започнал с отхвърлянето на индулгенциите; и споделял неговата концепция за оправдание чрез вяра. Но той също така отричал и властта на епископите; и учел, че Причастието не е нищо повече от проста, символична церемония. Бил убит в Капел през 1531 r., носейки протестантското знаме във война срещу петте католически горски кантона, война, която разделила Швейцарската конфедерация. Той положил началото на важна протестантска тенденция, в която местните конгрегации или общини претендирали за правото сами да контролират своите дела. [holism]
502
RENATIO
GESANG
ПАРАФРАЗАТА на Мартин Лутер на Псалм 46 - “Бог е нашето убежище и сила” -за пръв път била превърната в музика в Gesangbuch на Й. Клуг през 1529 г. Тя по казва, че “славеят от Витенберг” бил поет и композитор, както и църковен реформатор и теолог. Това се оказва може би един от най-великите химни в християнския репертоар:
Ein’ feste Burg ist unser Gott, Нашият Бог все още е силна крепост, ein gute Wehr und Waffen. Верен щит и оръжие;
Er hilft uns frei aus aller Not, Той ще ни помогне да се прочистим от всичко зло
die uns jetzt hat betroffen. Което сега ни е обзело.
Der alt böse Feind Древният княз на Ада
mit Ernst er’s jetzt meint, Се е надигнал c разрушителна цел;
gross Macht und viel List, Здрава ризница от хитрост и сила
sein grausam Rüstung ist Той носи в този час;
auf Erd ist nich seins gleichen1. Ha земята не е неговият другар2.
Лутер, като монах, бил запознат с църковната музика. Той имал добър теноров глас и искал всички хора да споделят неговата радост от пеенето в църквата. Музикалното участие щяло да се превърне в литургическо съответствие на неговата теологическа доктрина за единение на всички вярващи. Той отдавал голямо значение на създаването на музика от паството. Неговата Formula Missae (1523) реформирала латинската Меса, осигурявайки база за по-къс-ната шведска литургия. Geystliche Gesangk Buchlein (1524), публикувана от неговия ученик Й. Валтер, представлявала антология от полифонични хорови постановки. През 1525 г. той донесъл във Витенберг първата в света музикална преса. Неговата Deutsche Messe und Ordnung Gottesdienst (1526) прибавила към Месата форма на простонародно пеене. Тя завършва с версия на хусисткия химн “Jesus Christus, unser Heiland”. Enchiridion на Хайнрих Вуфт (също 1526) представлява първият сборник с химни за паството. Пет години след Конференцията във Вормс последователите на Лутер били напълно оборудвани музикално.
Лютеранската музикална традиция имала важни последици. Тя изисквала всяка енория да издържа свой псалт, органист, хорова школа и своя група от обучени певци и инструменталисти. В резултат на това изиграла важна роля в превръщането на Германия в най-образо-ваната в музикално отношение нация в Европа - най-богатия ресурс за светска музика в Европа. Геният на Й. С. Бах не би могъл да намери по-плодородна почва от лютеранството.