РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
503
Съществува хипотеза, която твърди, че немският език и неговата ритмика лежат в основата на немското музикално превъзходство. Това може да е вярно или да не е. Но през 1525 г. Лутер казва, че “текстът и нотите заедно с акцента, мелодията и изпълнението трябва да израснат от истинския матерен език и неговите отражения”. Изискването на Лутер за употреба на простонароден език засяга дълбоко немското образование. Съществува директна връзка между химните и месите на Лутер, Валтер, Рау и Хайнрих Шулц (1585-1672) и по-късните глории на Бах, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Брамс3.
Да се възхвалява изолирано лютеранската музика, несъмнено е в лоша услуга на католическата музика и на плодотворните взаимодействия между различните християнски традиции. Но само трябва да се сравни стерилната музика на калвинизма, чиято забрана върху “папската полифония” редуцира Женевския псалтир (1562) до сборник от метрични уни-сони, за да се види блаженството на лютеранската композиция.
В много отношения Англиканската църква споделя музикалността на Лутер, развивайки чудесна традиция, създадена от Телис, Гибънс и Бърд. В своята изумителна простота “Канон” на Телис, композиран от един монах от манастира Уолтхъм, който станал джентълмен на Чапъл Роял, е англиканският еквивалент на Ein’ feste Burg и е в осем осми от край до край.
TALUS’S CANON 8 8 8 8 (LM)
rr
J-J—
rr
mm
r
г r r=*r
ГГт-г J.1.J j.
f=f=f=
Ш
Г-ГТ i i J
Слава Тебе, мой Боже, тази вечер За всички благословии на светлината.
Пази ме, о пази ме, Кралю на кралете Под твоите всемогъщи криле4.
Не бива да се пренебрегва и великолепната музикална традиция на Православната цър ква, която приема полифонията със същата готовност като Лутер. В този случай забраната върху музикалните инструменти инспирирала много специални умения в хоровия напев. Католичес ката църква винаги е позволявала инструменталния акомпанимент. Най-старият оцелял църковен орган, датиращ от 1320 г., все още работи в Сион във Вале. Но в Русия и Украйна полифонията е трябвало да бъде генерирана единствено от човешките гласове и поради това е породила култура, която е толкова готова да твори музика, колкото и да я оценява. В този кон текст Чайковски не е по-случаен от Бах. _______________________
504
RENATIO
През 20-те години на XVI век в Германия изобилствали радикалните проповедници и секти. Андреас Карлщат (1480-1541), който се скарал с Лутер, заминал за Базел. “Пророците от Цвикау” - Щорх, Щойбнер и Тьоме - били старомодни милвна- ] ристи. Мистикът Томас Мюнцер (1490-1525), притежаващ както комунистически, така и анархистични особености, създал своя група сред чешките таборити. След много скиталчества той бил заловен начело на банда експроприатори по време на Протестантската война в Тюрингия и екзекутиран в Мюлхаузен. Анабаптистите, или “прек-ръстителите”, се появили сред някои от недоволните швейцарски цвинглианци. Отхвърляйки всички установени авторитети, те обявили всички предишни кръщения за невалидни. Те също така се опитвали да намерят идеала за християнската република върху евангелските принципи, отричайки клетвите, собствеността и (на теория) всяка жестокост. През 1534-5 в Мюнстер, Вестфапия, под ръководството на двама холандци - Ян Матиус от Хаарлем и Ян Бюкелс от Лайден - те за кратко създали “Кралство на Избраните”, което било смазано с голяма жестокост. Клетките, в които някога били затворени останките на техните водачи, все още висят от кулата на църквата “Св. Ламбер”. Анабаптистите били първите фундаменталисти в християнския свят, преследвани еднакво и от протестантите, и от католиците. Те се възстановили като “менони-ти” под водачеството на фризиеца Мено Симонс (1496-1561), посявайки наследството за по-късните баптисти, унитарианци и квакери. Християнският спиритуапизъм, обратно, получил подкрепа от баварските денкианци, швабските франкианци и силезийските швайнкфелдианци.
През 1529 г. крал Хенри VIII от Англия сложил началото на политика, която трябвало да отдели Английската църква от Рим. Първоначалната причина се криела в маниакалното желание на Хенри да има мъжки наследник и в отказа на папата да му позволи развод. Хенри, който по-рано си спечелил титлата Fidei Defensor заради това, че отхвърлил Лутер, почти нямал религиозна мотивация; но той спечелил голяма подкрепа в Парламента и огромна материална изгода, посягайки към привилегиите и имотите на Църквата. Актът от Анейтс (1532) отрязал финансовите плащания на Рим. Актът за Апелациите (1533) ограничил църковната юрисдикция на Рим. Актът за Превъзходството (1534) премахнал напълно папската власт, издигайки краля като Върховен глава на Английската църква. Поданици като Томас Мор или кардинал Джон фишер, които отказали да приемат това, били екзекутирани за предателство. Десетте Параграфа (1536) и Шестте Параграфа (1539) отстоявали неприкосновеността на Римската Меса и на традиционната доктрина. Директната връзка между Църквата и Държавата - наречена по-късно ерастианизъм - довела англиканството по-близо до православната, отколкото до католическата практика, [utopia]