506
RENATIO
Калвин изразил оригинални идеи в теологията, по отношение на връзките меж-ду Църквата и Държавата и особено по отношение на личния морал. По отношение на Причастието той стоял по-близо до Лутер, отколкото до Цвингли; но неговото съживяване на доктрината за предопределението се оказало шокиращо. Той смятал, че човечеството е разделено на Прокълнати и Избрани. С това учел своите ученици да мислят за себе си като за въоръжено малцинство, група от справедливи братя, заобиколени от един враждебен свят, “Чужденци сред Грешници”:
Ainsi les Bourgeois du Ciel n’aiment point le Monde, ni les choses qui sont au Monde… il s’écrient avec le Sage: “Vanité des Vanités; tout n’est que vanité et rangement d’Esprit”.
(Обитателите на Райския град не обичат Света нито нещата на Света… Те плачат с Пророка: “Суета на суетите; всичко е суета и поглъщане на духа.”)14
Новаторските идеи на Калвин за църковната организация също далеч надминавали тези на Цвингли. Той настоявал не само за отделяне на Църквата от Държавата, но също и за юридическа компетенция на местните конгрегации. От друга страна, той също очаквал, че временната власт ще бъде вдъхновена от религиозните идеи и от желание да отстоява всички присъди на църковните органи. Поради това по отношение на толерантността той не бил по-податлив от Инквизицията или от Хенри VIII. [SYROP]
По етическите въпроси Калвин установил нов и неподражаем кодекс, по който последователите му били разпознавани веднага. Доброто калвинистко семейство трябвало да се гнуси от всички форми на удоволствие и лекомислие - танци, песни, пиене, игри, флиртове, ярки дрехи, забавни книги, говорене на висок глас, дори от изразителни жестове. Техният живот трябвало да бъде маркиран от трезвеност, само-ограничение, упорита работа, пестеливост и преди всичко от набожност. Тяхното членство сред Избраните трябвало да се манифестира във външния им вид, в тяхното поведение, в ходенето на църква и в техния световен успех. Към старото католическо бреме на греха те прибавяли и новото бреме за поддържане на външния си вид. В изкуството били длъжни да избягват всички директни портрети на Божеството, всички мистични символи и алегории. Те трябвало да открият единствения източник на радост и ръководство в ежедневното четене на Библията. Това били онези, които английски говорещият свят щял да опознае като пуритани.
Пълното формиране на калвинистките принципи трябвало да почака до окончателната публикация на Institution през 1559 г. и втората Хелветска изповед, съставена от X. Булингер (1504-75), наследник на Цвингли в Цюрих, през 1566 г.
Наследникът на Калвин в Женева, Теодоре Беза (1519-1605), гръцки учен и теолог, въвел строг, детерминистки възглед за предопределението, който срещнал силната съпротива на последователите на Якоб Херманс (Арминиус, 1560-1609), професор в Лайден, Холандия. Арминианците наблягали върху доктрината за свободната воля и резултата от смъртта на Христос за всички вярващи, не само за Избраните.
Разпространението на християнството трябва да бъде описано както в социално-политически, така и в географски измерения.
ж
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
507
UTOPIA
Утопия, което означава “Не място”, било името, измислено през 1516 г. от сър Томас Мор за книгата му, описваща неговото търсене на идеалната форма на управление. Преведена на английски през 1551 г. след мъченическата смърт на автора й, като “A Frutefull, pleasant and wittie worke of the beste state of a publique weale, and of the new yle called Utopia”, а също така на френски, немски, испански и италиански, тя се превръща в бестселър. В нея Мор описва една земя, където собствеността е обща и мъжете и жените печелят от универсалното образование и всички религии са толерирани1.
Утопичното мислене задоволява една дълбока човешка нужда от идеална представа за един по-добър свят. Жанрът е привличал много писатели - от “Република” на Платон до “Новата Атлантида” на Бейкън и “Океания” на Харингтьн. Подобен ефект може да се постигне чрез представата за ужасите на Dystopia, или “Лошото място”. Такова било намерението на Олдъс Хъксли в “Прекрасния нов свят” (1932) или на Джордж Оруел в ”1984” (1949). През XX век утопизмът най-общо се свързва с лявото мислене. Почитателите на Съветска Русия нашироко я възприемаха като една модерна утопия, освободена от злините на капиталистическата демокрация. “Аз видях бъдещето, казал един американски посетител през 1919 r., и то работи”. Подобни мнения бяха опровергани от информацията за масовите убийства, извършени в името на “социализма” и “прогреса”. Модерните либерали преминаха към по-баналната задача да подобрят множеството от индивиди2. [HARVEST] ivorkutai