Онова, което не се възприема с такава готовност, е, че фашизмът също е имал своите утопии. След началната фаза на брутапно завоевание много нацисти, като комунистите, мечтаели за красиво, хармонично бъдеще. Френският писател Веркор (Жан Брюле) например разказва за размишленията на един немски офицер в окупирана Франция, който с нетърпение очаквал славното бъдеще на френско-германския съюз. “Той ще бъде повторение на Красавицата и Звяра”3. След войната, в комунистическите затвори в Източна Европа, много демократи, затворени заради своето опозиционно отношение към комунизма, трябвало да изслушват съкрушените мечти на своите осъдени нацистки съкилийници4. Фашистката утопия, като тази на комунистите, беше фалшива и генерираше огромни страдания. Но имаше и такива, които мечтаеха искрено. [LETTLAND]
Лютеранството апелирало директно към независимо настроените владетели. То легитимирало тяхното управление и поддържало съществуващия социален ред. То било прието бързо в няколко държави - особено във Вюртемберг, Хесе, Анхалт, Курфюрст-сво и Херцогство Саксония, Ноймарк и Померания - и в повечето северогермански градове от Бремен до Рига. Навлязло в продължителна криза през 1540 г., когато Лутер опростил двуженството на Филип от Хесе, като посъветвал главния покровител на новата вяра “да излъже добре и силно”. До формулата от Конкорд (1580) оцеляло след няколко десетилетия разкол между строгите “гнезио-лютеранци” и по-либерал-ните “меланхтонианци”. В Дания и Норвегия, чрез проповедите на “Датския Лутер” Ханс Таузен то се превърнало в държавна религия през 1537 г. Това помогнало за увековечаването на загубата на датския контрол върху Швеция, където протестанст-
508
RENATIO
SYROP
В събота, 12 август 1553 г., един беглец от Светата инквизиция препускал през село Луизет от френската страна на Женевското езеро. Четири месеца по-рано той бил арестуван в Лион по обвинение в ерес и след разпит от главния инквизитор осъден на смърт. Той избягал от затвора и оттогава скитал. Целта му била да вземе лодка през езерото и да стигне до Цюрих. Женева била крепост на Калвин, а Цюрих - на цвинг-лианците.
Преди арестуването си беглецът бил нает за лекар на виенския архиепископ. Роден в Навара, той учил в Тулуза, Париж, Лувиан и Монпелие. Автор е на няколко медицински трактата, на изследване върху “География” на Птоломей и на две антитринитариански теологични творби - De Trinitatis Erroribus (1521) и на анонимната Christianismi restitutio (1553). През последните осем години си кореспондирал с известна враждебност с Калвин, с когото някога се запознал1.
В неделя, след като продал коня си, той влязъл в Женева, намерил си стая в Ла Розе и отишъл на следобедната служба. В църквата бил разпознат от някого и издаден на градските власти. На следващата сутрин един калвинистки мъчител му задал същите въпроси каквито му задал и католическият инквизитор. Беглецът бил Фр. Мигел Сервето де Виланова, иначе известен като Сервет (1511-53).
Поведението на Калвин към Сервет било, меко казано, нехристиянско. Някога той го предупредил да не идва в Женева. Дори снабдил Инквизицията в Лион с образец от неговия почерк. Сега той загърбил женевските закони, отнасящи се до религиозната толерантност, и препоръчал Сервет да бъде обезглавен. Вместо това, по заповед на съда, той бил изгорен жив в Шампел на 27 октомври.
Радикалните мислители не можели да се чувстват в безопасност никъде в Европа. Руската православна църква изгаряла своите “юдействащи”. Византия също си имала инквизиция. Джордано Бруно (1548-1600), философ и изменил доминиканец, който бил изгорен на клада в Рим, бил също и както изглежда, английски шпионин2. Полша-Литва била един изолиран рай, където от 1565 г. епископалните съдилища не можели да налагат своите присъди. Антитринитарианците били намазвани с катран в Трансилвания, преди да се преселят в Полша. Техният водач, сиенецът Фаусто Созини (1539-1604), когото понякога сравняват със Сервет, също живял в Лион и Женева, където, след като се записал в Италианската църква, не надигал глас.
Дълго след смъртта му Сервет бил запомнен като символ на взаимозависимостта между протестантския и католическия фанатизъм. Паметници в негова чест щели да бъдат издигнати в Мадрид (1876), Париж (1907) и Виена (1910). Ако беше живял по-дълго, щеше да се радва на успеха на четирите издания на своя труд за медицински сиропи, Syroporum universe ratio (1537).
вото не било наложено напълно до 1593 г.; и ускорило срутването на тевтонските дър жави в Прусия (1525) и в Ливония (1561). Калвинизмът, обратно, съвпадал по-малко с държавните политики, отколкот със склонностите на отделни социални групи. В Западна Европа той често апелира