‘………………………………… _Л-
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
509
към възход на градската буржоазия, а във франция - към внушителна част от аристокрацията. В Източна Европа той също апелирал както към земевладелците, така и към магнатите. В Кралство Англия калвинизмът започнал да упражнява влияние след смъртта на Хенри VIII през 1547 г. Царуването на момчето крал Едуард VI предизвикало голямо объркване, а интервалът между ултракатоличката кралица Мери - жетва от протестантски мъченици, особено в Оксфорд. След това, при Елизабет I, църковното помирение, запечатано в Акта за еднородността (1559) и в Тридесет и деветте параграфа (1571), постигнало благоразумен синтез на ерастианското, лютеранското, цвинглианското, калвинисткото и традиционното католическо влияние. От тогава нататък англиканството винаги е осигурявало чадър за две основни политически и теологически тенденции - “Високата църква” на англо-католицизма и “Ниската църква” на калвинистките евангелисти. Въпреки безмилостните преследвания при Елизабет, както непокорните католици, така и нонконформистите пуритани оцелели в нелегалност. Последните се появили мощно през XVII век и, под ръководството на Кромуел Републиканеца (1649-58) за кратко контролирали държавата.
Благодарение на усилията на Джон Нокс (1513-72) калвинизмът се превърнал в единствената установена религия в Шотландия през 1560 г. в една своя форма, известна като презвитарианство. Макар и претърпяла англикански влияния, Шотландската Kirk останала отделена.
Във Франция калвинистите били наречени хугеноти. Разпространили се бързо в бившите албигойски земи на юг и на запад и сред градското население във всички провинции. Те образували гръбнака на Бурбонската партия по време на Религиозните войни и представлявали изключително важна характеристика на френската религиозна сцена до решителното им прогонване през 1685 г.
В Германия на калвинизма дълго се противопоставяли лютераните и католиците. Той получил главната си подкрепа от приближаването си през 1563 г. към курфюрста на Палатината Фридрих III, който наложил Хайделбергския катехизис на всичките си поданици; от Кристиян I Саксонски (поч. 1591) и от приемането му от Хохенцолерните в Брандербург през 1613 г. Брандербург-Прусия била необичайно явление, толерирайки както калвинизма, така и лютеранството. [faustus]
В Полша-Литва, Бохемия и Унгария калвинизмът апелирал към широка група отземевладелската аристокрация. В някои части, като Трансилвания или херцогство Шчечин, неговото присъствие се оказало трайно. Оттогава унгарският град Дебрецен бил “Калвинисткият Рим”. В Литва той апелирал за вярност към много магнати, включително и към най-големите европейски земевладелци - Радзивилите.
Ефектът от протестанството може да се наблюдава във всяка сфера от европейския живот. Наблягайки върху необходимостта от четене на Библията, то повлияло силно върху образованието в протестантските страни и следователно върху народната грамотност. В икономическата сфера то допринесло много за предприемаческата култура и следователно за възхода на капитализма. В политиката то се оказало главният кокал в спора както между държавите, така и между съперничещите си групировки в рамките на самите държави. Разделяйки католическия свят на две, то подтикнало Римската църква към реформата, която тя постоянно отлагала. Преди всичко то нанесло фатален удар на идеала за обединен християнски свят. До 30-те години на XV век християнският свят бил разделен на две половини - православна и католическа. След това нататък той бил разделен на три: православна, католическа и протестантска. А самите протестанти били разделени на още повече съперничещи
510
RENATIO
FAUSTUS
В реалния живот “Доктор Фаустус” бил скитащ шарлатанин и панаирджийски фокус-ник, който умрял в Щауфен, Бризгау през 1541 г. Предполага се, че е завършил в Краков като Коперник, но посещавал често много немски университети, представяйки се за магистър Георгиус Сабеликус Фаустус Младши. Станал известен със своите богохулства, със своите “чудеса” като това, че превръщал водата във вино, и със своето твърдение, че бил в съюз с Дявола. Неговите подвизи вдъхновили цял поток от тъй наречени Faustbuchs. Първата от тях, съставена във Франкфурт през 1587 г., била преведена на датски през 1588 r., на френски и холандски - през 1592 г., на английски - преди 1594 г., и на чешки - през 1602 г.
Като художествен образ Фауст направил своя дебют през 1594 г. в пиесата на Крис-тъфър Марлоу, където се появява като човек с високомерни амбиции, стремящ се да стане “велик император на света”. Наслаждава се на период на власт, преди Дяволът да поиска своето. В Германия той е герой на една изгубена драма от Лесинг и в романа на Ф. М. Клингер (1791), преди да бъде приет като централен герой в трагедията в стихове в две части на Гьоте (1808, 1832). Операта на Феручио Бузони Doktor Faust (1916) остава незавършена.