Въпреки своя успех йезуитите будели огромен страх и раздразнение както сред католиците, така и сред протестантите. Те били известни със своята казуистика в спора и навсякъде за тях се смятало, че са привърженици на тезата “Целта оправдава средствата”. Възприемали ги като тайната църковна полиция на мисълта, която не давала отчет пред никого. През 1612 г. в Краков била Иубликувайа скалъпената Monita Sécréta, претендираща, че разкрива директивите на тяхната световна конспирация, ръково-
1
512
RENATIO
дена от страховития Генерал Акуавива “Черният Папа”. Обществото било забранено през 1773 r., но било възстановено през 1814 г.
Светата канцелария била създадена през 1542 г. като върховен апелативен съд по въпросите на ересите. В нея работели водещи кардинали и тя надзиравала работата на Инквизицията, а през 1557 г. издала първия Индекс, списъка със забранените j книги. През 1588 г. станала една от деветте реорганизирани конгрегации, или изпъл- | нителни отдели, на Римската курия. Работела съвместно с Канцеларията за пропаганда на вярата, която пък била натоварена с покръстването на езичниците и еретиците. [INDEX] [INQUISITIO] [PROPAGANDA]
Съветът от Трент, който бил свикан на три сесии, 1545-7,1551-2 и 1562-3, бил Общият съвет, за който църковните реформатори се молели от десетилетия. Той осигурил доктриналните дефиниции и институционалните структури, които позволили на Римската църква да се възстанови и да посрещне протестантското предизвикателство. Неговите доктринални декрети били до голяма степен консервативни. Те потвърждавали, че само Църквата може да тълкува Писанието и че религиозната истина, извлечена от католическата традиция, е същата като тази от Библията. Те потвърдили традиционните възгледи за първородния грях, опрощението и заслугите и отхвърлили различните протестантски алтернативи за транссубстанцията по време на Причастието. Декретите за организацията реформирали църковните ордени, регулирали назначаването на епископи и създали семинарии във всяка епархия. Декретите за формата на Месата, съдържащи се в новия Катехизис и ревизирания Требник, засягали най-дирекгно живота на обикновените католици. След 1563 г. същата латинска Трентска меса можела да се чуе в повечето римокатолически църкви по цял свят.
Критиците на Съвета от Трент посочват неговата небрежност по отношение на практическата етика, пропуска му да даде на католиците морален кодекс, отговарящ на протестантския. “Той залепи върху Църквата клеймото на една нетолерантна епоха, пише един английски католик, и увековечи… духа на аскетична безнравственост”1 Протестантският историк Ранке набляга върху парадокса на Съвета, който възнамерявал да окастри правата на Папството. Вместо това, чрез клетви за вярност, подробни правила и наказания, цялата католическа йерархия била подчинена на папата. “Дисциплината бе възстановена, но всички инструменти за управление бяха центрирани в Рим“17. Няколко католически монарси, включително Филип II Испански, толкова се страхували от Трентските декрети, че ограничили тяхното публикуване.
Особеният религиозен дух, поощрен от Контрареформацията, наблягал върху дисциплината и колективния живот на вярващите. Той отразява обширната власт за принуда, дадена на йерархията, и показното, външно подчинение, което сега се изисквало от вярващите. Той настоявал за редовна изповед като знак за подчинение. Бил подкрепен от широк ред колективни практики - поклонения, церемонии и процесии -и от добре пресметната театралност на придружаващото изкуство, архитектура и музика. Католическата пропаганда от тази епоха била силна както в рационалната си аргументация, така и в средствата си за внушение. Бароковите църкви от епохата, претъпкани с олтари, колони, статуи, херувими, позлата, икони, дарохранителници, свещници и кандилници, имали за цел да не оставят нищо за личните мисли на паството. За разлика от протестантските проповедници, които наблягали върху индивиду-
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
513
шошвгпо
евиля през XVI век. Иисус Христос се е върнал на земята и е бил заловен
да прави чудеса. Незабавно е арестуван. Великият инквизитор провежда лично раз-
пита на затворника. “Защо си дошъл да ни се бъркаш в работата?” пита той. И не получава отговор.
Сред многото обвинения Инквизиторът обвинява Христос в това, че е подвел хората, дарявайки ги със Свободна воля. Човекът по природа е бунтовник и ако има избор, винаги ще избере пътя на проклятието. За тяхно собствено добро, внушава инквизиторът, хората трябва да бъдат лишени от свободата им, за да спасят душите си. “Забрави ли, че спокойният ум и спокойната смърт са по-скъпи на Човека от свободата в познанието на Доброто и