Подобен цинизъм има малко паралели. За него може да се съди от съдбата, която Великият вожд запазил за всичките си най-предани пропагандатори като Карол Радек и вероятно за самия Мюнценберг, който бил открит обесен мистериозно във френските планини. Коментарът на Брехт за жертвите на Сталин не е чак толкова шеговит, колкото той си е мислел. “Колкото по-невинни са, написал той, толкова повече заслужават да бъдат застреляни”3.
св. Станислав Костка (1550-68), св. Алойзис Гонзага (1568-91), св. Питър Канизиус (1521-97), св. Джон Берхманс (1599-1621) и св. Робер Белармине (1542-1621). Те възвърнали много от изгубения авторитет на Църквата.
Влиянието на Контрареформацията било усетено из цяла Европа. Традиционната подкрепа за Църквата била най-силна в Италия и Испания, но гнездата на нонкон-формизъм трябвало да бъдат прогонени дори и оттам. Испанска Нидерландия, хваната в капан между Франция и Обединените Провинции, се оказала наторена почва за католическите войни, начело на които застанали университетът в Луваин (Леувен) и йезуитският колеж в Дюай. Но една важна реакция срещу преобладаващото усърдие била провокирана от Корнелиус Янсен (1585-1638), епископ на Ипр и ревностен кри-
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
517
тик на йезуитите. В своя преглед на книгите на св. Августин Augustinus (1640) Янсен атакувал онова, което смятал за теологическа казуистика и повърхностен морал на своето време, поставяйки специално ударение върху нуждата на вярващия от Божествена милост и от духовно прераждане. Макар че той никога не се поколебал в своята лоялност към Рим и отхвърлил протестантската доктрина за оправдание чрез вяра, няколко от неговите предложения по проблема за Божествената милост го приближавали до протестантската гледна точка и били надлежно осъдени като такива. (Виж Глава VIII.)
Швейцария била раздирана от враждебността между католическите и протестантските кантони. Доктрините на Цюрих и Женева проникнали в много алпийски села от околните региони. Те били изкоренени жестоко по италианската граница от св. Шарл Боромео, кардинап-архиепископ на Милано (1538-84), и оспорени в Савоя с по-умерено убеждаване от св. франсис де Салес (1567-1622), автор на многотираж-ната “Въведение към набожния живот” (1609). [menocchij
Във франция много католици стояли настрани от новата войнственост, отчасти в съответствие с галската традиция и Конкордата от 1516 г. и отчасти заради френската враждебност към Хабсбургите. Но една проримска “ултрамонтанска” партия добила известност около фракцията на Гизаите. Тяхното най-черно дело било извършено с клането във Вартоломеевата нощ на 23 август 1572 г., когато в Париж били изклани 2000 хугеноти - след което папата възхвалявал Те Deum, а кралят на Испания “започнал да се смее”. През XVII век янсенизмът предложил среден път, антиотрова срещу партизанщината на съперничещите си ултра и хугеноти.
Кралство Англия било взето на прицел за повторно покръстване в кампания, която била подхваната от Четиридесетте католически мъченици, водени от св. Ед-мънд Кемпиън (йезуит, 1540-81) и много други жертви. Ирландия станала по-твърда в своя католицизъм, особено след бругалната Елизабетинска експедиция от 1598 г. Мо религиозното единство в Ирландия било разбито чрез заселването на шотландска презветарианска колония в Ълстьр през 1611 г. и от англиканските наклонности на англо-ирландската дребна аристокрация.