Макар че нацисткият свят се разпростря от Атлантика до Волга, нацистката версия на историята имаше свобода на действие само в един кратък интервал от време. В самата Германия нейното господство бе ограничено едва до дванадесет години. Другаде тя успя да посее отровните си семена само за няколко седмици или месеци. Влиянието й беше силно, но премина бързо. Когато се строполи позорно през 1944-1945 г., тя остави вакуум, който можеше да бъде запълнен единствено от историческите мисли на силите победителки. В Източна Европа, окупирана от съветската армия през 1944-1945 г., съветската версия бе наложена безцеремонно. Западна Европа, освободена от англо-американците, бе открита за “Съюзническата схема на историята”.
Съюзническата схема на историята
Съвременните възгледи за Европа са силно повлияни от емоциите и опита от двете световни войни и особено от победата на “Великия съюз”. Благодарение на техните триумфи през 1918 г. и 1945 г., както и в края на Студената война през 1989 г., Западните сили получиха възможност да изнесат своята интерпретация на събитията по целия свят. Те бяха особено успешни в това отношение в Германия, чиято възприемчивост бе засилена от комбинацията между вродено чувство за вина и съюзническата образователна политика.
Приоритетите и постулатите, произлизащи от съюзническите становища след победата във войната, са много обичайни във версиите на XX век и понякога се проектират назад, в по-далечни периоди. Те могат да бъдат резюмирани условно по следния начин:
- Вярата в уникалната, светска версия на западната цивилизация, в която “Атлантическата общност” се представя като връх на човешкия прогрес. Англосаксонската демокрация, буквата и законът в традицията на Магна Харта, и капи-
62
ВЪВЕДЕНИЕ
талистическата, свободна пазарна икономика се приемат за най-висша форма на Доброто. Крайъгълните камъни в схемата са Уилсъновият принцип за наДи-онално самоопределение (1917) и Атлантическата харта (1941).
- Идеологията на “антифашизма”, в която Втората световна война от 1939-1945 г. се възприема като “Войната срещу фашизма” и е определящо събитие в триумфа на Доброто срещу Злото. Противопоставянето на фашизма или на страданията, причинени от него, е първостепенна мярка за заслуги. Противниците или жертвите на фашизма заслужават най-голямото възхищение и съчувствие.
- Демонологичното обаяние на Германия, два пъти победения враг. Германия е прокълната като първостепенен източник както на злостния империализъм, който доведе до Първата световна война, така и на отровния бацил фашизма, който провокира Втората световна война. Индивидите и нациите, които са се били на немска страна, особено през 1939-1945 г., носят белега на “колабора-ционизма”. (№ В. Немската култура не трябва да се бърка с немската политика.)
- Снизходителният, романтичен възглед за Царската Руска империя и за Съветския съюз, стратегическия съюзник на изток, обичайно наричан “Русия”. Демонстрираните от Русия дефекти никога не бива да се поставят наравно с тези на врага. Защото Русия твърдо се съюзи със Запада. Големите заслуги на Русия като партньор в “антифашисткия” съюз, чиито огромни жертви принудиха фашизма да падне на колене, превъзхождат всички нейни негативни аспекти.
- Негласното приемане на разделянето на Европа на Източна и Западна сфера на влияние. Докато се очаква “Атлантическите ценности” да доминират в по-напредналия Запад, разбираемото желание на Русия за сигурност оправдава нейната доминация над изостаналия Изток. За Западните сили е естествено да се защитават срещу заплахата от по-нататъшна руска експанзия, но те не трябва да се месят в законната сфера на влияние на Русия.
- Преднамереното пренебрежение на всички факти, които не доказват казаното по-горе.
Съюзническата схема на историята израства естествено от политиката и симпатиите през двете световни войни и никога не е била формулирана съзнателно и точ-но. В бъркотията на свободните общества тя никога не може да бъде установена като монопол; нито пък някога е била оспорена систематично. Но половин век след Втората световна война тя се среща навсякъде в академичните дискусии и може би несъзнателно, в концептуалната рамка, която формира политическите решения на правителствата. Тя е естественият остатък от положението на нещата, когато съюзническите войници е можело да бъдат арестувани, ако кажат, че Хитлер и Сталин са “равностойни злини“104.