Другаде в Източна Европа Контрареформацията отекнала надлъж и нашир. Ватиканът, при Григорий XIII (1572-85), хранел надежди да хване в мрежите си не само Швеция и Полша, но дори и Москва. В Швеция тези надежди останали високи, докато победата на протестантите в гражданската война от 90-те години на XVII век не разбила плановете на йезуитите завинаги. В Москва папският нунций Посевино бил приет от Иван Грозни само за да открие, че главният интерес на царя към католицизма е насочен към изработката на папската носилка. Нетактичният натиск от страна на католиците вероятно подтикнал сина на Иван, фьодор, да създаде Московската патриаршия през 1589 г. и по този начин да финализира появата на отделна Руска православна църква.
Московският démarche провокирал криза сред православните в съседното Пол-ско-Литовско княжество, които дотогава винаги разчитали на патриарха на Константинопол. Когато новият московски патриарх започнал да претендира за юрисдикция върху тях от другата страна на границата, много от тези православни потърсили защитата на Рим. През 1596 г., на Обединението в Брест, мнозинството от техните епископи решили да основат ново униатско вероизповедание - католическа църква със славянски ритуал. Те запазили своя ритуал и своето женено духовенство, но признали върховенството на папата. Повечето православни църкви в Беларус и Украйна, включително древната катедрала “Св. София” в Киев, преминали в ръцете на униатите. С времето старите “неуниатски” останки били забранени от държавата.
Москва обаче никога не се примирила с тези събития. Яростната решителност на Руската православна църква да накаже и насила да прекръсти униатите останала непоколебима през цялата модерна история. Стереотипът на подлия интригант йезуита никъде не бил посилен. Руско-полските войни, когато през 1610-12 поляците за кратко окупирали Кремъл, спомогнали за циментирането на религиозната омраза. Надписът върху една възпоменателна табела на големия руски манастир в Загорск край Москва подчертава популярния руски възглед за Контрареформацията: “Тифус - Татари - Поляци: Три Чуми”.
520
RENATIO
В Унгария, след Обединението от Ужгород (1646), се появило подобно униатско вероизповедание. В този случай православните рутенци от Подкарпатския регион решили да търсят обединение с Рим по начина, възприет от съседна Украйна. (Тяхното I решение предизвиквало спорове между римокатолическите и униатските рутенци в САЩ чак до 20-те години на XX век.)
Из цяла Европа религиозната пламенност въздействала върху прогреса на из- ; куствата. По-строгите форми на протестантството оспорвали самото благоприличие на артистичната дейност. Пластичните изкуства често били канализирани в светски-1 те теми, тъй като религиозните теми станали подозрителни. В някои страни, като Холандия или Шотландия, музиката била редуцирана до пеене на химни и ритмични I псалми. В Англия, точно обратно, Томас Тапис (около 1505-85) и други сложили на- ; чалото на чудесната традиция на англиканската катедрална музика. В католическите страни всички клонове на изкуствата били подложени на изискванията за пищно ] и театрално представяне на славата и мощта на Църквата. Тенденцията е известна като “барок”. В музиката тя се свързва с имената на Ян Петерсон Свеелинк ! (1562-1621), Хайнрих Шулц (1585-1672) и преди всичко на Джовани Палестрина (1526—94), главен капелмайстор в “Св. Петър”, чиито деветдесет и четири запазени меси разкриват огромно многообразие и изобретателност. Клаудио Монтеверди (1567-1643), j пионер на монодията, като противопоставяне на полифонията, преоткривател на дисонанса и проповедник на италианската “Нова музика”, заема специално място в еволюцията на европейската светска музика. Той бил наеман преди всичко във Венеция, ■ както винаги контрапункт на изкуствата от Рим. Бароковата живопис била доминирана от Микеланджело Караваджо (1573-1610), помилван убиец; от фламандеца Пол Рубенс (1577-1640) и от испанеца Диего Веласкес (1599-1660). В архитектурата вездесъщите барокови църкви често били моделирани по образеца на йезуитската църква Gesû (1575) в Рим.