Спиноза, сефаридски евреин и полировач на лещи по професия, бил прогонен от еврейската общност в Амстердам за еретизъм. Той споделял математическия и логически възглед на Декарт за една вселена, формирана от първични принципи, и концепцията на Хобс за социалния договор. Спиноза бил пантеист и за него Бог и природата били нещо неразличимо. Най-високата добродетел била въздържанието, водено от пълното разбиране на света и на себе си. Злото произлизало от липсата на разбиране. Сляпата вяра била презряна. “Волята Божия” била убежището на невежеството.
Защитниците на “експерименталната философия” в Англия започнали да се организират през 40-те години на XVII век. Един затворен кръг, воден от доктор Уилкинс и доктор Робърт Бойл (1627-91), оформил “Невидимия колеж” в Оксфорд по време на Гражданската война. През 1660 г. те се присъединили вкупом към Кралското общест-
ш
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
525
во за подобряване на природните знания. На първото им събрание реч изнесъл архитектът Кристьфър Рен. Сред първите членове имало магьосници, чието влияние било преодоляно от новата школа учени, като Исак Нютон, чак след двадесет години. С Нютон узряла и модерната наука (виж Глава VIII); а примерът на Кралското общество се разнесъл из цяла Европа.
Както винаги старите идеи се примесили с новите. До втората половина на XVII век водещите европейски мислители до голяма степен били съгласни с механистичния възглед за вселената, действаща по принципи, аналогични на часовниковия механизъм. Галилео обожествявал принципите на силата - основният елемент на механиката; а силата, приложена към всичко - от Закона на Бойл за газовете до Закона на Нютон за движението, можела да се изчисли точно. Поне, както изглеждало, вселената и всичко, което съдържала, можело да бъде обяснено и измерено. Нещо повече, природните закони, които вече предавали своите тайни на учените, можели да бъдат приети като примери за Волята Божия. Християнският Бог, когото Аквински изравнил с “първата причина” на Аристотел, сега се изравнявал с “Великия часовникар”. Вече нямало да има конфликт между науката и религията в продължение на почти двеста години, [magic] [monkey]
Европа отвъд океана не е тема, която започва с Колумб или с Карибските острови. Един експеримент в кръстоносните кралства в Светите земи вече бил древна история. Друг, след Канарските острови, продължил седемдесет години. Но след като веднъж бил осъществен контакт с далечни земи, европейците плавали отвъд океана все повече и повече. Те плавали, за да търгуват, за плячка, за завоевания и все повече заради религията. За много това била първа среща с хора от различни раси. За да затвърдят своите претенции над обитателите на завоюваните земи, испанските монарси най-напред трябвало да установят, че неевропейците са хора. Според Изискването от 1512 г. конквистадорите били задължени да прочетат на всички местни хора: “Господ Нашият Бог, Жив и Вечен, създаде Небето и Земята, и един мъж и жена, на които вие и аз, и всички хора на света, бяха и са наследници…”21. За да затвърди позицията, папа Павел III постановил през 1537 г., че всички индианци са честни хора, не само способни да разбират католическата вяра, а и … крайно много желаещи да я приемат”22, [goncalvez]
Първите изследователски пътешествия били продължени и разширени. Съществуването на обширен четвърти континент на запад било установено постепенно чрез опит и грешки около двадесет години след първото завръщане на Колумб в Палос. Заслугата за постижението била оспорвана разгорещено. Самият Колумб направил още три пътешествия, без дори да знае къде е бил в действителност. Друг генуезец, Джовани Кабото (Джон Кебът, 1450-98), отплавал от Бристъл на борда на Matthew през май 1497 г. с разрешение от Хенри VII; той слязъл на Кейп Бретън Айлънд, който сметнал за част от Китай, флорентинецът Америко Веспучи (1451-1512), някога агент на Медичите в Севиля, направил три-четири трансатлантически пътешествия между 1497 и 1504 г. После той получил поста piloto mayor, или “Главен пилот”, на Испания. Именно този факт определил, правилно или погрешно, че четвъртият континент трябва да бъде кръстен на него. През 1513 г. един пътник без билет, Васко Нунес де Балбоа (поч. 1519), прекосил пеш Панамския провлак и зърнал Тихия океан. През 1519-22 една ис-
526
RENATIO
панска експедиция, водена от португалския капитан фернандо Магелан (около 1480-1521), обиколила света по море. Оказало се без съмнение, че земята е кръгла, че Тихият и Атлантическият са отделни океани и че Америка лежи помежду им. [SYPHILUS]