За съществуването на пети континент в подножието никой не подозирал още цял век. През 1605 г. един испански кораб отплавал от Перу, а един холандски - от Ява; и двата стигнали до залива Карпентария. Основните очертания на голяма Zuidland, или “Южна земя” (Австралия и Нова Зеландия), били картографирани от холандския мореплавател Абел Тасман (1603-59) през 1642-3.
Португалците били най-бързи в използването на търговските възможности на новите земи. Те предявили иск за Бразилия през 1500 г., за Мавриций - през 1505, за Суматра - през 1509, за Малага и “Островите на подправките” (Индонезия) - през 1511. За да защитят своята търговия, те създали верига от укрепени станции, простиращи се от Гоа в Индия до Макао в Китай. Испанците, обратно, не се поколебали да наложат военната си мощ. Примамени от мечтата за Ел Дорадо, conquistadores, които толкова наскоро подчинили Иберия, сега обърнали енергията си към завоюване на Америка. През 1519-20 г. Ернандо Кортес (1485-1547) превзел империята на ацтеките в Мексико в море от кръв. През 20-те-30-те години на XVI век постоянни селища били създадени в Коста Рика, Хондурас, Гватемала и Нова Гранада (Колумбия и Венецуела). От 1532 г. нататък франсиско Писаро (около 1476-1541) заграбил империята на инките в Перу.
Европейската колонизация в Северна Америка започнала с основаването на Монреал в Канада от бретонския моряк Жак Картие (1491-1557) и през 1565 г. на Сен Августин във Флорида от Педро Менедес. Менедес току-що бил разрушил близкото хугенотско селище (в бъдещата Южна Каролина), където обесил първите в Америка религиозни бегълци “като лютерани”. Три години по-късно съотечественикът на хугенотите Доминик де Гурже пристигнал на същото пристанище и избесил испанския гарнизон “като крадци и убийци”. Западната цивилизация била на ход.
Холандците и англичаните се включили в колонизацията сравнително късно, но в края на XVI век започнали да жънат своите облаги. След като основали Батавия на Ява през 1597 г., холандците тръгнали да превземат Източните Индии* от португалците. Английската колония Вирджиния, открита през 1598 г., построила първото си успешно селище в Джеймстаун през 1607 г. Mayflower, със 120 пуритани на борда - “Бащите поклонници” и техните семейства - акостирал в своята Плимутска колония на 11 (21) декември 1620 г. Колонията в залива Масачузетс се появила десет години по-късно. До това време съществуването на световна мрежа от европейски колонии и техните морски линии за комуникация вече било установен факт.
Международната морска търговия се увеличавала с голяма скорост. На запад трансатлантическият маршрут дълго бил доминиран от Испания. До 1600 г. 200 кораба от Новия свят влизали всяка година в Севиля. В пиковото десетилетие, 1591 —1600 г., 19 милиона грама злато и почти 3 милиарда грама сребро дошли с тях. Южният маршрут през нос Добра надежда бил разработен първо от португалците, а после - от холандците, които осигурили и главната търговска връзка между Северно и Средиземно море. На изток холандците също били пионери в голямата търговия с балтийско
* Източните Индии - Индия, Индокитай и Малайският архипелаг - Б. пр.
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
527
SYPHILUS
Дълги години той нямал официално име. Италианците, германците, поляците и англичаните го наричали “френската болест”. Французите го наричали “неаполитанс-ката болест”. Неаполитанците го наричали “испанската болест”. Португалците го наричали “кастилската болест”, а турците - “християнската болест”. Испанският лекар доктор Рай Диас де Исла, един от първите, които го лекували, го нарекъл “Змеят на Хиспа-нола“1.
Сифилисът вероятно направил своя европейски дебют в Барселона през 1493 г. По-късно Диас де Исла твърдял, че трябва да лекува господаря от Nina, Висенте Пинзон; предполага се, че е прекосил Атлантика с екипажа на Колумб. Във всеки случай, независимо дали е бил пренесен от моряци или от роби, или и от двете групи, той достигнал Неапол през 1494 г. тъкмо навреме, за да приветства нахлуващата френска армия. Когато наемниците на френския крал се пръснали на следващата година, те го взели със себе си и го пренесли в почти всички европейски страни. През 1495 г. император Максимилиан издал декрет против “злата шарка”, приемана като Божие наказание за богохулство. През 1496 г. град Женева се опитал да прочисти своите сифилитични бордеи. През 1497 г. в далечния Единбург един закон наредил на болните да се преселят на острова Инчкейт под страх от жигосване. По-късно Волтер ще напише за кампанията на Шарл VIII в Италия: “Франция не изгуби всичко, което беше спечелила. Тя си запази шарката.”2