По неясни причини спирохетовият микроб, Treponema pallidum, който причинява сифилиса, приел изключително отровна форма, когато достигнал Европа. Той се носел в човешките гениталии, заемайки срамните цепнатини, нещо обичайно за неизмитите слабини по онова време, образувайки силно заразни шанкъри. За седмици покривал тялото с гнойни пустули, атакувал централната нервна система и унищожавал цялата коса. Убивал за месеци, болезнено. Лекарите решили да приложат живак на пустулите, като по този начин несъзнателно отравяли пациентите си. В продължение на шест-седем десетилетия спирохетът създал своя собствена резистентност и се успокоил. След това щял да се превърне в причина за обикновена тристепенна венерическа болест, която оставяла своите деформирани и стерилни приемници да живеят по-дълго. Но тогава, сред милионите, негови жертви станали папа Юлий II, кардинал Волси, Анри VIII и Иван Грозни. Той не бил укротен до откриването на пеницилина. Ударът на сифилиса задължително имал важни последици. Той бил свързан със сексуалното пуританство, което обхванало всички класи с изключение на аристокрацията; довел до забраната на популярните дотогава, и безнравствени, обществени бани; до въвеждането на ръкостискането на мястото на публичното целуване; и от 1570 г. нататък до все по-широко навлизащата мода на перуките.
През 1530 г. италианският поет Джироламо Фракасторо съчинил поема за овчар, поразен от френската болест. След време това било използвано от учените мъже, за да дадат на болестта нейното научно име. Името на овчаря било Сифилис3.
528
RENATIO
зърно. Нарастващото търсене на храни в западноевропейските градове било посрещнато чрез нарастващия капацитет на полските производители, които го доставяли. Бал- : тийската зърнена търговия достигнала своя връх през 1618 г., когато 118 000 lasts, или “корабни товара”, отплавали от Данциг за Амстердам. Английската търговия с плато- | ве към Ниските страни достигнала рекордни нива малко по-рано, през 1550 г. Английските авантюристи започнали Московската кампания (1565), Левантската кампания (1581) и кампанията с Източните Индии (1600).
Връзката на всички тези дейности била разположена в Ниските страни. Антверпен, който бил главното входно пристанище както за испанската, така и за английската търговия, господствал над всички до сгромолясването си през 1557-60; след това фокусът се преместил в Амстердам. 1602 г., която видяла основаването както на холандската Източноиндийска компания, така и първата в света фондова борса в Амстердам, може да бъде приета като знак за нова ера в търговската история. [INFANTA]
С разширяването на презокеанската търговия Европа получила широка гама от важни храни, както и екзотичните “колониални” продукти като пипера, кафето, какаото, захарта и тютюна. Европейската диета, кухня и вкус никога вече нямало да бъдат същите. Зеленият фасул, който за пръв път бил документиран във франция през 1542 г., доматите, които се разпространили надлъж и нашир през Италия в същия период, и червените чушки, които се отглеждали навсякъде по Балканите, били все с американски произход.
Общуването на Европа с Америка преди това било до голяма степен херметическа екологична зона, водеща до огромен обмен на хора, болести, растения и животни. Този “Колумбов обмен” работел решително в полза на Европа. Европейските колонисти срещали предизвикателствата на трудностите и лишенията, а на някои места
- и на враждебните “индианци”. Но техните загуби били незначителни в сравнение с геноцида, който те и техните огнестрелни оръжия причинявали. Те донесли и някои предимства, но заедно с тях обезлюдявано и разграбване от големи мащаби. Европа получила сифилиса; но опустошенията от него не можели да се сравнят с пандемиите на едрата шарка, плеврита и тифуса, които буквално унищожили местните американци. Европейците довели конете; в замяна получили две храни с огромно значение
- картофите и царевицата, както и пуйката, най-едрата и хранителната от домашните птици. Картофите били възприети в Ирландия много рано и се разпространили стабилно из Северна Европа, превръщайки се в главен продукт в Германия, Полша и Русия. Царевицата, която била известна различно - като “Американското зърно” или “Американската угар”, обогатила изтощената почва и улеснила много ротацията на посевите и животновъдството. Тя се настанила трайно по долината на река По през XVI век. Била затруднена при прекосяването на Алпите и това станало чак след подобряването на климатичните условия седемстотин години по-късно, но дългосрочно-то й въздействие било огромно. Има основателна причина американските прибавки към храната да се смятат за един от главните фактори, залегнали в основата на драматичното нарастване на европейското население в края на ранния модерен период23. [SYPHILUS]