Стойността на издръжката на живота, особено в Западна Европа, нараснала драматично (виж Приложение III, стр. 1269). Обяснявайки това, съвременните учени поставят по-малко ударение върху кюлчето злато и по-голямо върху нарастването на
532
RENATIO
населението, върху глада за земя и върху нарасналите наеми и данъци. През XVI век 1 петте европейски гигантски града с население над 100 000 души нараснали на, може 1 би, четиринадесет: Константинопол, Неапол, Венеция, Милано, Париж, Рим, Палермо, Месина, Марсилия, Лисабон, Севиля, Антверпен, Амстердам и Москва. Селяните 1 се стичали в нарастващите градове; надниците изоставали зад цените; просяци се I срещали навсякъде. Земевладелците увеличавали печалбите си; правителствата, ата-I кувани постоянно от спадащата стойност на техните доходи, вдигали данъците. Почти 1 нямало облекчение до началото на XVII век.
Социалните последствия от ценовата революция са предмет на огромни про-1 тиворечия. Разширяването на паричната икономика насърчило социапната мобилност, ■ особено в Англия и Холандия. Търговската буржоазия се засилила много. Капитализ-1 мът достигнал до точката на излитане. Но нарастването на градовете на запад било 1 близко свързано с паралелното нарастване на “неокрепостничеството” на изток. Арис-1 токрацията в Германия, Полша и Унгария засилила своите позиции, докато нейните 1 съответствия по-далеч на запад били объркани. Английските историци за този пери-1 од не могат да постигнат съгласие дали аристокрацията е била във възход или в па- | дение. Английската Гражданска война се приписва различно или на отстояването на ] правата на самоуверените дребни благородници срещу съсипаната аристокрация, или 1 на отчаянието на дребните благородници, обеднели от ценовата революция”. 1 [CAP-AG]
Особено интересни са връзките между икономическите и религиозните съби- ] тия. Протестантската Реформация винаги е била обяснявана с религиозните и поли-1 тически условия. Но марксистите не винаги са били сами, виждайки взаимовръзка 1 между “протестантската етика” и търговската инициатива. “Протестантската етика и духът на капитализма” (1904) на Макс Вебер и “Религията и възходът на капитализ- ; ма” (1926) на Ричард Тоуни, макар и много критикувани в подробностите, вдъхновяват цяла критическа школа. Капитализмът, в крайна сметка, се нуждаел от своите иде- ‘ олози, както и от своите практици. В това отношение протестантските писатели несъмнено изиграли важна роля, противопоставяйки се на дълбоко вкоренените предубеждения към лихварството. Но те го направили доста по-късно, отколкото някога предполагаха историците. Тоуни разчита много на доказателствата от английския пуритан Ричард Бакстър; Вебер, анахронично на американеца от XVIII век Бенджамин франклин. Чак през 1658 г. държавата Холандия издала закон, че никой банкер не бива да бъде лишаван от причастие заради това, че упражнява лихварство. Поради това теорията изоставала доста зад практиката, [usury]
В действителност капитализмът процъфтявал не по-малко в католическите, отколкото в протестантските градове, фугер от Аугсбург не бил пуритан. Той преуспял, защото разширил търговията и индустрията, и заради войната, заради всичките й разрушения, стимулирали търсенето на стоки и финансови услуги. Протестантските духовници били по-малко ефективни като защитници на капиталистическите техники, отколкото множеството предприемачи емигранти, които нахлули в протестантските страни.
Именно чрез тези миграции семената на средновековния капитализъм били разпръснати из цяла Европа. Най-големият бизнесмен в Женева, Франческо Туретини (1547-1628), бил емигрант от Лука. Луи де Жер (1587-1652), финансист и индустриалец
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
533
на Густав Адолф в Швеция, дошъл от Лиеж. Маркус Перес (1527-72), първият финансист на Уилям Мълчаливеца, бил еврейски converso от Испания34.
Военните промени на епохата - които като повечето неща сега се класифицират като “революция” - имали важни последици. В същността си те включвали въвеждането на ново въоръжение, главно пиката, мускета и подобряване на артилерията; въвеждането на системно обучение, което изисквало професионални кадри и инструктори; и нарастването на редовните армии, каквито можели да си позволят само най-богатите князе.