ВЪВЕДЕНИЕ
63
В академичната сфера Съюзническата схема може да се види в действие в институционални приоритети и структури, както и в дебатите по конкретни проблеми. Тя е допринесла за потискането на изследователския подход в онези части от историята и политологията, посветени на нацизма или свързаните с нацизма теми и на напредъка на германистиката, особено в САЩ. Това помага да се обясни защо анализът на източноевропейските дела продължава да бъде организиран в отделни институти за “съветски” или “славянски” изследвания и защо съветолозите са толкова известни с неохотата си да разкрият реалностите на съветския живот105. Тя носи отговорността за прекалено голямото ударение върху руснаците в съветския и славянския свят, както и за честото пълно изключване на неруските култури. Тя е представена преди всичко в предположенията и илюзиите, свързани с възгледите за Втората световна война. Половин век след като тази война завърши, главната част от епизодите, противоречащи на съюзническия мит, продължават да бъдат омаловажавани и пренебрегвани. [ALTMARKT] [KATYN] [KEELHAUL]
Много стереотипи от времето на войната са увековечени, особено онези, които се отнасят за Източна Европа. В един от тях може да се наблюдава ясно изразената йерархия на действащите възприятия, които са свързани със степента на подчиняване на нациите на съюзническата кауза. Чехите и сърбите например, които имат дълголетна традиция на сътрудничество с Русия и са настроени враждебно към Германия, с§ вписват добре в Съюзническата схема. Така че те могат да бъдат приветствани като “смели”, “приятелски” и “демократични” - поне преди войните в Босна. Противоположно на тях словаците, хърватите и балтийските нации, за които се смята, че са отхвърлили приятелите от Запада или че са сътрудничили на врага, не заслужават подобни комплименти. Поляците, както винаги, не се вписват в никоя схема. Съпротивлявайки се срещу немската агресия, те очевидно се бият смело за демокрацията. Съпротивлявайки се срещу съветската агресия, те очевидно са “предатели”, “фашисти”, “безотговорни” и “антидемократични”. Украинците също не се подчиняват на класификация. Въпреки че те вероятно са дали най-много цивилни жертви от всички европейски нации, тяхната главна политическа цел е била да избягат от съветското и руското господство. Най-доброто нещо, което може да се направи с подобна объркваща нация, е да се преструваш, че тя изобщо не е съществувала, и да приемеш старата царска измислица, че те били “малоруси”. Всъщност те не са нито малки, нито руси. [UKRAINA]
В политическата сфера Съюзническата схема е основният камък на предполагаемата “специална връзка” между САЩ и Обединеното кралство и беше причина за изключване на демократична Германия и демократична Япония от подобни институции като Съвета за сигурност на ООН. То бе изрично показано, когато британският премиер-министьр смъмри френския президент за сравнителните заслуги на Магна Харта и “Хартата за правата на човека” или когато перспективата за европейска супердържава бе прокълната с тонове, напомнящи за Пит или Чърчил. Тя лежи в основата на вота в британската камара на общините в полза на законопроекта за военните престъпления, който ограничава тези престъпления до престъпни актове, извършени “в Германия или в контролираните от Германия територии” - сякаш другите военни престъпления не се броят. Съвсем спорно твърдение, но то беше представено при откриването на националния мемориален музей на Холокоста във Вашингтон105.
64
ВЪВЕДЕНИЕ
Влиянието на Съюзническата схема обаче може би бе най-очевидно в реакциите след сгромолясването на комунизма след 1989 г. Избликът на “Горбачоманията”, приоритет, отдаден на единството на съюзниците от времето на войната (първо на СССР, а после и на Югославия), и преднамереното объркване на патриотизма с национализма в Източна Европа може да бъде обяснено само с предварително изградени исторически рефлекси. В един бавен процес на пренагласа западною обществено мнение научи, че “Русия” и “Съветският съюз” не са едно и също нещо; че Горбачов оглавява един дълбоко ненавиждан режим; че Югославската федерация е фасада на една комунистическа организация; че най-крайният национализъм се излъчва от комунистическото ръководство на Сърбия; или че Литва, Словения, Украйна или Хърватска са отделни европейски нации, законно търсещи своята държавност* Осъзнаването, че “Западът” е бил подведен по толкова много основни проблеми, е свързано с повишеното изискване за ревизия на европейската история.