536
RENATIO
Разбира се, засилването на кралската власт в някои страни не означава, че може да се говори за общо настъпване на абсолютизъм, освен като една от няколко съперничещи си идеи. Във франция ограниченията, наложени на краля, все още били толкова големи, че учените могат да спорят надълго и нашироко дали, при Франсоа I, например, френското управление било “по-съвещателно” или “по-малко децен-трализирано’’38. В Англия, след поддръжката на монархията на Тюдорите, Парламентът се затвърдил под последвалото управление на Стюартите. В Свещената Римска империя Имперската конференция спечелила почва срещу императора. В Полша-Литва републиканството триумфирало над монархията.
Съвсем вярно е, че някои ренесансови учени като Буде гледали към Римската империя, изказвайки своите възгледи за монархията; но други като епископ Гошлиц-ки (Гослициус) поглеждали назад към Римската република. В двата най-влиятелни политически трактата от периода De la République (1576) на Жан Бодин одобрявал коне-титуционната монархия, докато Leviathan (1651) на Томас Хобс използвал ексцентрично теорията за договора в полза на абсолютизма. Без много доказателства Хобс твърдял, че кралете имат неограничени права, защото в някакво неопределено време в миналото техните поданици вероятно са предали собствените си права. Полученият в резултат на това Левиатан, “чудовище, съставено от хора” - неговата метафора за модерната държава, - бил прискърбна необходимост, единствената алтернатива на един безкраен конфликт:
По времето, когато хората живеят без обща сила, която да уважават, те са в онова състояние, което се нарича война… където всеки човек е враг на всеки човек. В такова състояние няма място за индустрия… за мореплаване… за изкуства, за литература, за общество и… постоянен страх от жестока смърт; и животът на човека, самотен, нещастен, противен, скотски и кратък31.
Ренесансът стимулирал изучаването на римското право; но периодът бил маркиран и от подкрепа и налагане на отделни национални закони и в трактата De jure belli et pads (1625) на Хюго де Гроот (Гротиус, 1583-1645) - от появата на международно право.
Меркантилизмът, или “меркантилната система”, е етикет, който имал малко разпространение, преди да бъде популяризиран в края на XVIII век. [market] Но наборът от идеи, който Адам Смит щял да критикува, оформил главния запас на икономическата мисъл от ранния модерен период. Меркантилизмът означава много неща за много хора; но в същността си той се отнася до убеждението, че за да просперира, модерната държава трябва да манипулира всеки наличен юридически, административен, военен и регулаторен инструмент. В този смисъл тя се противопоставяла на системата laissez-faire, която Смит щял да защитава по-късно. В една популярна форма тя се състояла от монетаризъм - идеята, че богатството и силата на една страна зависят от натрупаното злато. В друга тя се концентрирала върху подобряването на търговския баланс чрез подпомагане на износа, поставяне на вноса в неизгодно положение и насърчаване на родните производители. Във всички свои форми тя била загрижена за засилването на източниците на икономическа мощ - колонии, производства, флот, MHTà - и била изрично насочена срещу търговските съперници на страната. В холандската си версия - където дори флотът бил контролиран от пет отделни адмиралтейс-
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
537
сот/шл
По някое време през 1460-те години Матиаш Корвин, крал на Унгария, започнал да колекционира книги. Неговата страст била вдъхновена от стария му наставник, Янош Витеж, епископ на Варад (Орадеа), и от племенника на епископа Янош Сче-мисчей. И двамата били класически учени, и двамата били образовани в Италия, и двамата били пламенни библиофили. Първият израснал до пръв архиепископ на Унгария, а вторият, като “Янус Панониус”, станал водещ латински поет на епохата. Когато и двамата били опозорени чрез политически заговор, архиепископът се пенсионирал; поетът се самоубил; а кралят прибавил техните библиотеки към своята. През 1476 г. Матиаш се оженил за Беатриче Арагонска, която донесла своята богата колекция от книги от Неапол. През 1458 г. той превзел Виена, кроейки планове за нова унгаро-австрийска монархия, чийто културен център щяла да бъде кралската библиотека, която тогава се строяла в Буда. Оборудвана с армия от архивари, преписвани, преводачи, подвързвани и илюстратори и от трансконтинентална мрежа от агенти, Библиотека Корвиниана била проектирана така, че да изпъкне в европейското “възраждане на буквите”. Тя превъзхождала великолепната библиотека на Лоренцо Великолепни във Флоренция.