Никоя от надеждите на крал Матиаш не се реализирала. Когато той умрял през 1490 г., неговият син не го наследил. Хабсбургите си върнали Виена, а унгарските аристократи се разбунтували срещу данъците си. Работата по библиотеката била прекратена. Когато отоманската армия превзела Буда през 1526 г., библиотеката била разграбена. По-голямата част от съдържанието й, включващо 650 древни ръкописа с уникална стойност, изчезнала.
Обаче не всичко било изгубено. На петстотингодишния юбилей от смъртта на крал Матиаш унгарската национална библиотека организирала изложба, за да събере отново оцелелите съкровища. Оказало се, че кралица Беатриче съумяла да изпрати някои ценни екземпляри обратно в Неапол. Сестрата на Чарлз V Мари, някога кралица на Унгария, занесла още в Брюксел. Нещо по-важно, оказало се, че складът от плячкосани книги в Константинопол бил използван през вековете като фонд за подаръци на благоразположени чужди посланици. Безценният описателен каталог на Корвиниана, подготвен от флорентинския агент на краля, Налдо Налди, бил даден от султана на един полски посланик и бил запазен в Торино. Трагедиите на Сенека, подарени на английски посланик, били запазени в Оксфорд. Византийската “Книга на церемониите” била запазена в Лайпциг. [ТАХК] Двадесет и шест ръкописа, изпратени на Франц-Йосиф, били съхранени във Виена. Още повече намерили своя път към библиотеката на херцог Август във Волфебютел. Упсала съхранила томовете, които армията на кралица Кристина плячкосала от Прага… Мадрид, Безансон, Рим и Волтера също допринесли за изложбата.
1990-те експоната представляват само фрагменти от изгубената колекция. Но те били достатъчни, за да покажат, че библиофилията лежи в сърцето на ренесансовия импулс. По размери и разнообразие Библиотека Корвиниана била на второ място само след Ватиканската библиотека. Благодарение на обстоятелствата на нейното разпръскване, ролята й в разпространението на знанието вероятно е несравнима1.
538
RENATIO
тва - политиката до голяма степен била оставена на частната и местната инициатива. Във френската, а по-късно и в пруската версия, тя се държала много твърдо в ръ-цете на кралските министри. В Англия тя зависела от смесицата на частна и кралска инициатива. Едно ранно изложение може да се намери в “Беседа за общото благо на това царство Англия” (1549). “Обикновените средства да увеличим нашето богатство и съкровище са чрез външната търговия, написал Томас Мун малко по-късно, където винаги трябва да съблюдаваме това правило: да продаваме повече на чужденците I годишно, отколкото консумираме от тяхното по стойност”38.
Дипломатическата практика, както мислели меркантилистите, се развила в отговор на възхода на държавната власт. В миналото монарсите били доволни да отзоват своите посланици след приключването на всяка мисия. През XV век Венеция била единствената сила, способна да поддържа мрежа от постоянни посолства в чужбина, докато папските нунциати и други италиански градове последвали венецианс- ; кия пример. От около 1500 г. обаче суверенните владетели постепенно възприели назначаването на постоянни посланници като знак за своя статус и независимост. Те също така оценявали притока на търговска и политическа информация. Един от първите бил фернандо Католикът, чието посолство в двора на св. Джеймз датира от 1487 г, и първоначално било оглавявано от доктор Родриго Гондесалви де Пуебла, по-късно от жена - Катерина Арагонска, принцеса на Уелс, дъщеря на краля. Франсоа I от франция обикновено се слави с това, че имал първата изчерпателна кралска дипломатическа служба, включително и посолство при отоманската Порта от 1526 г.
Скоро corps diplomatique се появил във всеки голям двор и столица. Живеейки в състояние на известна опасност, дипломатите бързо изработили необходимите правила за имунитет, реципрочност, извънредна територия, доверие и предимство. През 1515 г. папата наредил нунцият да действа като доайен на corps, имперският посланик да има предимство пред своите колеги и всички останали посланици да получат старшинство според датата, на която тяхната страна е приела християнството. На практика споразумението не действало, защото Карл V предпочитал испанските пред имперските дипломати и защото, като “най-католическия” крал на Испания, отказал да отстъпи предимство на французите. Това предизвикало скандал между френските и испанските посланици, които упорито държали на своето цели 200 години. В един случай, в Хага през 1661 г., когато кортежите на френския и испанския посланик се срещнали на една тясна уличка, дипломатите останали заковани на място цял ден, докато градският съвет разрушил перилата и позволил на двамата да минат едновременно. Московците също били педанти на формата. Царските посланици имали навика да изискват предимство пред придворните на императора. Във Варшава един московски посланик пристигнал, носейки две шапки - едната, която да вдигне пред краля на Полша при обичайния поздрав, а другата - за да пази главата си покрита според инструкциите от Кремъл.