РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
549
PICARO
Picaro било испанското име, дадено на мошениците и скитниците, тоест на хората, живеещи отвъд предела на уседналото и уважавано общество. Това име било дадено и на един жанр в популярната литература, пикареската*, която разцъфтяла из цяла Европа от XVI до XVIII век преди романа. Първообразът на жанра бил открит в Guzman de Alfrache (1599) на Матео Алеман, чиито приключения по пътя от Севиля до Рим в компанията на съмнителна приятелка претърпели двадесет издания. Гусман разкрива как братството на просяците образувало общество за взаимна защита, участвайки в техните изкусни кро-ежи да измамят господстващите класи.
Но Гусман бил един от многото. В Испания някой си Лазарило се появил половин век по-рано. В Германия грубият шегаджия Тил Ойленшпигел бил добре известен, преди да се появи за пръв път в печатна форма. През 1523 г. Лутер написал предговор към многократно препечатваната Liber Vagatorum, която се състои от описание на двадесет и осем категории скитници. Simplicissimus, бивш войник от Тридесетгодишната война, който бродел по света, бил творението на X. И. К. Гримелхаузен от 1669 г. Във Франция, след многобройни по-ранни появи, Gil Blas излязъл изпод перото на Ле Саж през 1715 г. В Италия се появил II vagabonde (1621). В Англия множеството дребни споменавания за мошеничество от Чосър нататък кулминират в сензационно популярния The Beggar’s Opera на Джон Гей от 1728 г. 1
Авантюристичната литература определено отговаряла на широко разпространеното социално явление. Скитничеството и просията запълвали голямо социално пространство по средата между средновековните горски разбойници и организираната градска беднота от XIX век. То се зародило от дезинтеграцията на йерархичното селско общество и било насърчено от една социална политика, която комбинирала жестоките наказания със силно некомпетентното им налагане. Мъже и жени хванали пътя на цели тълпи, защото били безработни, защото били бегълци от правосъдието и преди всичко - защото копнеели да избягат от непосилния подчинен статус на слуги. Picaro бил див, но свободен.
Скитниците търсели защита, като се движели в големи групи и в свои собствени йерархии. Те пътували на групи със семейства и деца, някои от тях осакатени, за да будят съжаление. Имали специализирани гилдии на джебчии, крадци, разбойници, улични сергиджии, просяци, сакати, истински и фалшиви, фокусници, смешници, гадатели, калайджии, проститутки, перачки, свещеници и музиканти 1 всяка със своите правила и пазачи. Дори развили свой собствен таен език, известен като rotwelsch или zargon. Постоянно се събирали на срещи и “парламенти”, където избирали свои “крале” и “кралици”; и споделяли пътищата с циганските племена и бандите от неплатени войници.
Слушай, слушай! Кучетата лаят,
Просяците идват в града.
Някои в дрипи, някои чисто нови,
А някои в кадифена рокля.
| Или според българския термин, “авантюристичния или мошенически роман” - Б. пр.
550
RENATIO
Социалното обезпечаване на скитниците било минимално. Само най-богатите градове можели да си позволят благотворителни убежища - като тези в Брюж от 1565 г,, в Милано от 1578 г. и в Лион от 1613 г. Във всеки случай “благотворителност” можело да бъде зле маскиран евфемизъм за репресия. През 1612 г., когато град Париж поискал от своите 8-10 000 скитници да се съберат на Сен Жермен, за да получат помощи, там се появили само 91 души. [FOLLY]
Жестокото законодателство подчертавало безпомощността на властите. В Елизабетинска Англия например всяка енория получила правото да жигосва “яките просяци” по рамото с буквата R за “rogue”*, да бичува бездомните и да ги изпраща “у дома”: в действителност да ги осъди “на бичуване от енория в енория”. Англия при крал Джордж направила опит да разграничава “достойните бедни”. В същото време Черният Уолтъмски акт от 1713 г. позволил заподозрените разбойници и техните съучастници да бъдат бесени без процес, На практика повечето страни можели да потискат скитничеството само чрез периодични военни експедиции в провинцията, където се провеждали обесвания за назидание, и насилствено прибиране в армията. В Източна Европа скитничеството се обуславяло от един по-суров климат и от упоритостта на крепостничеството. Но избягалите крепостни били обичаен феномен. В Русия yuriodiv, или пътуващият “свят глупак”, традиционно получавал гостоприемство и благотворителност - доказателство може би за едно по-християнско социално отношение2.
* Мошеник -Б. пр.
чина за народно недоволство, отколкото заплахата за активиране на Инквизицията (виж Приложение III, стр. 1281).