Под регенството на Маргарет от Парма (1559-67). недоволството назряло заради плана за църковна реформа. Трима протестиращи - Вилхелм Мълчаливият, принц на Оранж (1533-84), Ламорал, граф на Егмонт, и Филип Монморанси, граф на Хорн-подали молба до краля с разрешение на регентката. Те били осмени като Geuzen, les Gueux, “Просяците”, и през 1565 г. в Едикта от Сеговия, Филип обявил своя отказ да узакони промяната. Последвали още петиции за реформа и среща през 1566 г. на съюзените благородници в Сен Тронд, която поискала религиозна толерантност и довела до избухване на сериозни размирици и религиозни осквернявания. Действията на конфедератите в помощ на регентката да потуши безредиците не попречили на Филип да заповяда общи репресии. При регентството на дук Алба (1567-73), Съветът от Тумултс, прочутият Bloedraad, или “Кървавият съвет”, бил свикан, за да разгледа делата на кралските опоненти. Егмонт и Хорн били обезглавени на площада в Брюксел, а отрязаните им глави били изпратени до Мадрид в сандък. Уилям от Оранж избягал, за да поведе продължителна борба. След като цялото население на Нидерландия било прокълнато като еретическо от Църквата, Югът се разбунтувал заедно със Севера. “Морските просяци” атакували по море. Хаарлем, обсаден, капитулирал. Испанските гарнизони се отдали на палежи и грабежи. Хиляди измрели при случайни арести, пародийни процеси и инцидентни насилия.
При губернаторствата на дон Луис де Рекуесенс, велик командир на Кастилия
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
551
VALTELLINA
През юли 1620 г. в една отдалечена алпийска долина Валтелина, или Велтин, се разразило кърваво клане. Католическата фракция в долината се нахвърлила върху своите протестантски съседи и с помощта на испански сили от Милано избила всички, които успяла да хване. Този Veltlinermord в началото на Тридесетгодишната война насочил вниманието на Силите към стратегическия потенциал на Валтелина.
Валтелина се намира на южната страна от секцията Бернина на главния алпийски хребет. Тя се оформила от река Ада и продължава на около 74 мили на изток от края на езерото Комо, после на североизток до старата римска минерална баня в Бормио. Важната странична долина Вал ди Посхиаво е разположена на север през прохода Берниа до Сен Мориц. Главната долина води над прохода Стелвио, или Стилфзерьойх (9 055 фута), до Южен Тирол. През 1520 г. гробницата на Мадона ди Тирано била построена на мястото, където главният път прекосява маршрута север-юг, водещ надолу по Вал ди Посхиаво и нагоре във Вал Камоника. През 1603 г. била построена испанска крепост, която да контролира входа към долината откъм езерото Комо. Редицата села по слънчевите северни тераси на Ада са прочути със своите кестени, смокини, мед и ароматичното вино “Ретико”1. (Виж Приложение III, стр. 1225.)
Но именно политическата география се оказала решаваща. До началото на XVII век почти всички трансалпийски маршрути се контролирали от херцога на Савоя, от Швейцарската конфедерация или от Република Венеция. Когато австрийските Хабсбурги очаквали подкрепа от своите испански роднини в Италия, Валтелина се превърнала в единствения достъпен коридор между двата основни блока на хабсбургската територия. Действително, тъй като морските линии между Испания и Нидерландия все повече били застрашени от холандските и английските военни кораби, Валтелина се превърнала в последният сигурен маршрут за изпращане на злато и войски от Испания и Испанска Италия до империята. Това било основната артерия в политиката на Хабсбургите.
Но колоните с маршируващи пиконосци и керваните с мулета, натоварени със златни реали, останали изключително уязвими. Те не били посрещани радушно от местните жители, много от които се обърнали към калвинизма; били изложени на директни атаки от страна на Швейцарската свободна държава на Graubunden или на Грисоните през Виа ди Посхиаво; и били обект на променливата съдба в сложните спорове за имоти. Както Хабсбургите, така и Грисоните наследили претенциите за Валтелина, които се коренели в средновековните караници между дуковете Висконти от Милано и епископите на Чур. За да не останат назад, французите си спомнили, че Карл дарил Валтелина за вечни времена на абатство “Сен Дени”.
След 1620 г. долината се превърнала във фокус на дипломацията на Ришельо с Венеция, Швейцария и Савоя. Пет пъти през следващите двадесет години тя видяла как френските и испанските гарнизони си сменят местата. През 1623 г. и през 1627 г., след арбитраж, долината била предадена на папските сили. През 1623-5 г. била превзета от Грисоните. През 1633 г. и 1635-7 г. - от френските сили под ръководството на хугенотския херцог на Руан. Но французите толкова обидили своите протестантски съюзници, че местният пастор Георг Йенач преминал на другата страна, повикал испанците и се покръстил в римока-