[TORMENTA]
При управлението на последните четирима Валоа - Анри II (упр. 1547-59), Франсоа II (упр. 1559-60), младия Шарл IX (упр. 1560-74) и скандалния Анри III (упр. 1574-89)
- франция спечелила отдих от хабсбургския конфликт чрез мира от Шато-Камбрези (1559) само за да затъне в ужасяващото блато на Религиозните войни (виж по-горе). Циничният Бурбон Анри IV (упр. 1589-1610) спасил франция от религиозен раздор и, със своя мечтателен министър, херцог Дьо Сули (1560-1641), подготвил планове за възстановяване на просперитета и за международен мир. “Няма да има работник в моето кралство, обещал той, без пиле в гърнето си”. Като своя предшественик той бил посечен от убиец, [dessein]
Дългото властване на Луи XIII (упр. 1610-43) и малолетието на неговия син Луи XIV (1643-51) било засенчено от продължителните кариери на двама велики църковници - Арман Дюплеси, кардинал Ришельо (1585-1642), и Джулио Мазарини, кардинал Мазарини (1602-61). Външните дела били изцяло погълнати от Тридесетгодишната война, а вътрешните - от отстояването на централизираната кралска власт срещу привилегиите на провинциите и аристокрацията. Работата на Генералните щати била преустановена след сесията от 1614 г. Безмилостната атака на Ришельо срещу източниците на богатство и сила на аристокрацията в провинциите лежи в основата на отчаяните бунтове и Фрондистките войни през 1648-53. Слънцето на зрелите години на Луи XIV изгрява от много облачни небеса.
554
RENATIO
BATAVIA
В средата на XVII век няколко пътници към Амстердам документирали своето удивление от “килията на удавника”, която видели или за която чули в градския изправителен дом. За да научат мързеливите младежи на труд, кандидатите за оправяне били хвърляни в запечатано мазе, обзаведено само с кранче с течаща вода и ръчна помпа. Когато престанели да работят с помпата, те се изправяли пред неизбежната перспектива да се удавят. Тази инсталация била чудесна метафора за физическите опасности на Холандската република и нейните диги. Тя също така била изящна илюстрация за “моралната география” на страната - онова, което било наречено “Батавийският темперамент’’1.
Холандската република в своя зенит била прочута със своята търговия, със своите градове, със своята морска сила, със своите канали, вятърни мелници и лалета, със своето изкуство, със своята религиозна толерантност, със своите черно-бели говеда и с пуританс-ката култура на своя буржоазен елит. Картината е напълно вярна. Но тя провокира два главни въпроса. Единият засяга неяснотите, които изобилстват във взаимодействието на двете съставни части, другият засяга чудото как изобщо е станало това - “как една скромна смесица от земеделски, рибарски и моряшки общности, без общ език, религия или управление, се преобрази в световна империя”. Един водещ историк по темата набляга, че чудото не било работа на класата, а на преждевременно развитата “общност на нацията”2.
Централният парадокс на холандската култура се крие в странното противоречие между нейния пестелив, трудолюбив, Богобоязлив дух и “смущаващия” склад от богатства. Сериозните бюргери с тъмни костюми обичали празниците, обожавали тютюна, строели разкошни къщи, обзавеждали ги щедро, колекционирали картини, глезели се със суетата на портрета и трупали пари. Сексуалните връзки били доста свободни. Семейният живот бил по-скоро другарски, отколкото патриархален. Жените, според стандартите на времето, били освободени, а към децата се отнасяли с любов. Приетата практика на събиране на фондове за подпомагане на бедните довела до организирането на общинска лотария или аукциони на злато, бижута и сребърни съдове.
Над всичко това царяла неподражаема свобода на духа. Било прието, че богатството и сигурността могат да бъдат спечелени само от онези, които са готови да рискуват:
Тук лежи Исак ле Майре, търговец, който в делата си по цял свят, по Божията милост, позна много изобилие и изгуби за трийсет години (с изключение на полиците) над 150 000 гулдена. Умря като християнин на 30 септември 1624 г.3