Спорно е дали съществува култура на жестовете, изключителна за Европа или за християнския свят. Но няма съмнение, че жестовете се променят с времето. Англичаните, които буквално отказали да коленичат и да опират чело в земята в Китай, изоставили и поклоните в родината си в края на XVIII век, измисляйки ръкостискането като по-лесна форма за безполов и безкласов поздрав. “А Гanglaise donc” казала Мадам Бовари през 1857 г., когато джентълмен й подал ръка. През XX век обаче англичаните станали упорито резервирани и често отказвали да се здрависват, докато хората от континента го правели толкова често2. Те стояли на противоположния край на европейския спектър срещу поляците, чиято готовност да се покланят, да прегръщат и двата пола и да целуват ръце на публично място е преживяла двете световни войни, модернизацията, фашизма и дори комунизма.
соа I и Карл V в смъртни врагове. В Павия през 1525 г. за Мариняно било отмъстено и Франсоа I бил взет в плен. Имперските сили напреднали през Прованс и стигнали чак до Марсилия. След своето освобождаване франсоа убедил новия папа да оформи нова Свещена лига срещу всемогъщия император. Страховитото Плячкосване на Рим от имперските войски последвало през 1527 г., като този път папата бил пленен. Дотогава Италианските войни станали просто един от фронтовете на общата френско-имперска борба.
френско-имперските войни приели континентални пропорции. В своя опит да разкъса имперското обкръжение франсоа I не се поколебал да мобилизира съюзници от всички кръгове. През 1519 г. той се изправил лично като кандидат за император. Въпреки несполучливата среща на великолепното Поле от златен плат, той
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
557
TORMENTA
На Летния панаир в Париж от средата на XVI век изгарянето на котки било редовна традиция. Била построявана специална сцена, така че голяма мрежа с няколко дузини котки да бъде спусната върху огъня отдолу. Зрителите, включително крале и кралици, пищели от смях, докато животните, виещи от болка, били опърляни, изпичани и накрая овъглявани. Жестокостта очевидно се приемала за нещо смешно1. Тя играела своята роля в много от по-традиционните европейски спортове, включително боевете с петли, примамването на глигани, борбата с бикове и лова на лисици. (LUDI]
Двеста години по-късно, на 2 март 1757 г., Робер Франсоа Демиен бил осъден в Париж “да даде честна компенсация”:
Той беше въведен в двуколка, гол с изключение на ризата, и носеше в ръка факел от горящ восък. Ешафодът се издигаше на Place de Grève. Защипан за гърдите, ръцете, бедрата и прасците, дясната му ръка държеше ножа, с който той бе извършил споменатия акт, той трябваше да бъде изгорен по ръката със сяра, да бъде полят отвън с врящо масло, разтопено олово и горяща гума, а после да бъде разкъсан от четири коня, преди тялото му да бъде изгорено, превърнато в прах и разпръснато във вятъра.
Когато огънят беше запален, горещината бе толкова слаба, че се повреди само кожата върху опакото на едната му ръка. Но тогава един от екзекуторите, силен и здрав мъж, грабна металните щип-ци, всяка дълга по 1,5 фута, и като ги завъртя, откъсна големи парчета плът, оставяйки зеещи рани, които бяха поляти с нажежена до червено лъжица.
Между писъците Демиен постоянно викаше: “Боже мой, смили се над мен!” и “Иисусе, помогни ми!” Зрителите бяха назидавани от състраданието на възрастно кюре, което не пропусна нито миг да го утеши.
Съдебният служител, сир де Бретон, приближи до страдалеца няколко пъти и го попита дали има какво да каже. Той каза не…
Последната операция продължи много време, защото конете не бяха свикнали с нея. Бяха нужни шест коня; но дори те не бяха достатъчно…
Екзекуторът попита дали трябва да го късат на парчета, но служителят му нареди да опита отново. Изповедниците приближиха още веднъж и той каза иЦелунете ме, господа”, и един от тях го целуна по челото.
След още два-три опита екзекуторите извадиха ножове и му отрязаха краката… Казаха, че е мъртъв. Но когато тялото беше разчленено, долната челюст още мърдаше, сякаш искаше да проговори… В изпълнение на декрета последните парчета плът не бяха изразходвани до 10:30 вечерта…2