последвано от Ямайка, която била завладяна от Испания през 1655 г., двете Кароли-ни (1663), Ню Йорк, бившия холандски Ню Амстердам (1664), и Ню Джърси (1665). Навигационният акт от 1651 г., прокаран от остатъците от Дългия парламент на Кромуел
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
563
BLARNEY
През 1602 г. Кормак Маккарти, лорд Бларни в графство Корк, постоянно отлагал предаването на своя замък на англичаните чрез безкрайна серия от преговори, обещания, запитвания и речи за печелене на време. Въпреки подкрепата на испанските сухопътни сили, ирландските лордове вече претърпели тежко поражение предишната година край Кинсейл; и било само въпрос на време, преди английската армия на Монжу да подчини цяла Ирландия1. Но актът на неподчинение на Маккарти доста разсмял хората; и “Бларни” преминал в разговорната реч като синоним за “чудната сила на речта” или “дарът на ченето”2.
Действително, след като победените ирландци се прочули със своите музикални и литературни умения, замъкът Бларни се превърнал в символ за ирландщината и за ирландската гордост. Популяризиран чрез песента “Горичките на Бларни” (около 1798 г.), той се превърнал в място за поклонение. За основния камък на замъка, върху който има надпис “Согшас McCarthy fortis me fieri fecit AD 1446”, се смятало, че притежава вълшебна сила; а за опасния ритуал на “целуването на камъка на Бларни” над надвисналите бойници се говорело, че дарява поклонника с дара на убедителността. Интересното е, от историческа гледна точка, че езикът, на който ирландците станали опитни и убедителни, не бил техният собствен език.
като резултат от холандската независимост, настоявал, освен всичко друго, холандските кораби да поздравяват английския флаг. Това било знак за нарастващото английско високомерие.
Шотландия била сцена на ожесточени религиозни и политически конфликти, които по-късно провокирали “Британските граждански войни” от средата на XVII век. Презветарианската Кирк на Нокс била основана по женевски модел и била замислена като теокрация от своите калвинистки основатели*. Но недоволната дворцова партия постоянно осуетявала нейните аспирации. През 1572 г., годината на смъртта на Мокс, регентът принудил Кирк да приеме епископи и с това провокирал непрестанни конфликти между Църквата и Държавата. През 1610 г., за да гарантира апостоличес-кото наследяване, Джеймз VI наредил трима шотландски епископи да бъдат посветени от англиканските епископи. През 1618 г. той наложил своите пет Параграфа, които настоявали за определен брой практики, като колениченето при получаване на причастие. С всяка стъпка ограничавал Генералната асамблея на Кирк, докато тя се подчинила, като по този начин възбудила народния гняв. През 1637 г. Чарлз I наложил изменена версия на англиканската литургия и требник. Той направил това с лична заповед и без препоръка от Генералната асамблея, като по този начин подпалил искрата на бунта. Когато литургията била въведена за пръв път в катедралата “Сейнт Гайлс” в Единбург на 23 юли, избухнал бунт. По-късно това довело до формирането на “Масите” - революционен комитет от всички съсловия, и през февруари 1638 г. -
* Kirk (шотл.) църква - Б. пр.
564
ЯЕМАТЮ
до подписването на “Съглашението”. Съглашенците събрали военна лига, която се заклела, в полски стил, да защитава своите устави до смърт. Те се опитвали да защитят Презвитарианската Кирк от краля и епископите, а Шотландия - от англичаните. Скоро призовали за вярност на всички истински шотландци и създали парламент без кралска заповед. През август 1640 г. първата от няколкото армии на съглашенците прекосила Туид и нахлула в Англия.
По този начин Шотландските религиозни войни се сплели със също толкова продължителната конституционна борба между краля и Парламента. При Тюдорите сътрудничеството между монарха и избраните представители на графствата и градовете не успяло да скрие факта, че английският парламент бил инструмент на кралската политика. “Ние никога не стоим толкова високо в нашето кралско положение както във времето на Парламента, декларирал Хенри VIII пред парламентарна делегация, където ние като глава и вие като членове сте съединени и сплетени заедно в една политика на тялото”. Нямало съмнение кой е главата: парламентаристите нямали имунитет и имали причина да се страхуват от кралския гняв.
Спечелването на политическата инициатива от Камарата на общините при Джеймз I обаче сложило край на раболепието на парламента. В дългосрочен план парламентарният контрол върху облагането с данъци щял да се окаже решителен. През 1629-40 г., когато Чарлз I решил да управлява без парламент, никой не притежавал средства да му се противопостави. Но през април 1640 г., когато разходите по Шотландската война принудили краля да свика английския парламент и да моли за пари, бурята се разразила. Дворът, който говорел за божествените права на кралете, срещнал съпротивата на парламентарните адвокати, цитиращи Магна Харта. Според популярния афоризъм на покойния главен съдия, сър Едуард Коук, “Законът на царството не може да бъде променян от друг освен от парламента”. Великата Ремон-страция (1641) изправила краля пред голям каталог от обвинения. Неговият главен министър, граф Стафърд, бил свален от парламента и, с неохотното съгласите на краля, пожертван.