Сега Ирландия се включила в уравнението. Стафърд се отнасял към презвита-рианците от Ълстьр със същата грубост, с която неговите предшественици се отнасяли към ирландските католици. Той започнал да набира ирландска армия, която да използва срещу бунтовните поданици на краля в Англия и Шотландия; но след като напуснал Ирландия през юни 1641 г., без да плати на войските, оставил страната в открит бунт. Шотландската армия пристигнала в Ирландия, за да подкрепи своите протестантски братя по религия; и многостранната война продължила неудържимо. Спрян от всички страни, Чарлз I опитал в добър Тюдорски стил да арестува непокорните членове на Английската камара на общините, но се провалил: “Виждам, че птичките са отлетели”, заекнал той. Не му оставало нищо, освен да избяга от Лондон и да призове своите поданици на оръжие. Предизвикан от парламента, който не искал да свиква, той изоставил традицията, според която кралете приемали съветите на своите съветници, и развял знаме в Нотингам. Било лятото на 1642 г. Конфликтът щял да му струва живота. До 1689 г. не било постигнато никакво задоволително конституционно равновесие.
Поради това “Английската гражданска война” е погрешно название, което описва неподходящо естеството на един много комплексен конфликт. Тя не е започнала
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
565
Англия и не е била ограничена само до Англия. Обхванала три отделни граждански войни в Шотландия, Ирландия и Англия и включвала взаимосвързани събития във всички части от владенията на Стюартите. Кризата в Англия през август 1642 г. не може да се разглежда изолирано. Нервното поведение на краля към парламента в Уестминстър несъмнено е било обусловено от неприятните му изживявания в Единбург. Войн-ствеността на английските парламентаристи се засилила, защото те знаели за деспотичната политика на краля в Шотландия и Ирландия, за доказаната му репутация, свързана с религиозни насилия, и за борбата, която вече се водела. Тук преди всичко се срещаме с конфликт на политическа и религиозна основа. Опитите той да бъде обяснен от гледището на социални групи и икономически интереси, макар и полезни в някои отношения, не изместват старите анализи, базирани върху смесицата от конституционни и религиозни убеждения. Католиците и англиканците от Високата църква проявявали най-голяма лоялност към краля, чиито монархически прерогативи били подложени на атака. Английските пуритани и шотландските калвинисти осигурили основната подкрепа за парламента, в който виждали опора срещу абсолютизма. Дребната аристокрация била разделена.
Англичаните учат, че тяхната Гражданска война не била свързана с религиозния фанатизъм и безсмислените убийства от тогавашните войни на континента. Един от любимите цитати се изважда от писмо на парламентарния генерал-майор сър Уилям Уолтър, което той адресирал до командира на роялистката западна армия сър Ралф Хоптън в навечерието на битката край Раундуей Даун през 1643 г.:
Моите чувства към вас са толкова непроменими, че враждебността сама по себе си не може да накърни приятелството ми към вашата личност, но аз трябва да бъда верен на каузата, на която служа. Великият Бог, който прониква в сърцето ми, знае… с каква съвършена омраза гледам аз на тази война без враг. И двамата сме на сцената и трябва да играем ролите, които са ни определени в тази трагедия. Нека да го направим с чест и без лични вражди5’.
Ако подобна въздържаност вземаше надмощие, войните никога нямаше да продължават.
Защото имало няколко ключови проблема, по които никоя от партиите не била подготвена да прояви ни най-малко толерантност, “философията за ниските данъци” на парламентаристите не осигурявала на краля средства за ефикасно управление. Също така господстващите английски класи се интересували от Англия и нехаели за се-паративните интереси на Ирландия и Шотландия. Преди всичко, по религиозните въпроси, и двете страни били решени да преследват своите опоненти с надеждата да наложат една-единствена религия. Войната “не била борба за религиозна свобода, а между съперничещи си групи от преследвачи”52. Роялистите поддържали Акта за еднообразието. Парламентът, в своя час на военен триумф, се опитал да наложи През-витарианското съглашение. И двете страни смятали, че абсолютното единство трябва да бъде наложено.