Шведската съдба след това била свързана с династията Ваза в търсене на превъзходство в Балтийския регион и, с известно забавяне, на протестантската кауза. През 1527 г., на Конференцията от Вастерас, Густав създал Ерастианска църква, изпреварила тази на Хенри VIII от Англия. Той забранил католическия ритуал; но прехвърляйки имотите на Църквата на своите привърженици, създал социалната база за една силна монархия. Вторият му син, Юхан III (упр. 1568-92), се оженил за наследницата на полските Ягелони, а внукът му, Сигизмунд Ваза, (упр. 1592-1604), бил избран за крал на Полша. Сигизмунд бил възприеман като последната надежда на западащата шведска католическа партия; а гражданската война, която произтекла от неговото възкачване на престола, убедила мнозинството от благородниците да идентифицират националната независимост с протестантството. През 1593 г. Синодът от Упсала приел Изповедта от Аугсбург за държавна религия. Сигизмунд бил детрониран в полза на чичо му, Карл IX от Сьодерманланд (упр. 1604-11), родоначалник на протестантската линия. След това, в постоянните си войни с Полша, Швеция прибавила династични и религиозни мотиви към стратегическите си интереси в Балтийския регион.
Младият Густав II Адолф (упр. 1611-32) приел, че атаката е най-добрата форма на защита. Притежаващ огромен талант, сигурна политическа база, флот и родна армия, която можела да отхвърли дори испанците, той усъвършенствал изкуството на самофинансираните военни експедиции. През 1613 г. си върнал Калмар от Дания; през 1614-17 г. се намесил в московското Смутно време, спечелвайки Ингрия и Карелия; през 1617-29 атакувал Полша-Литва, превземайки Рига (1621) и обсаждайки Данциг (1626-9). Веднъж избегнал на косъм пленяването си от полските хусари; но спечелил толкова пари, издоявайки таксите от Висла, че можел да играе с още по-големи залози. През 1630 г., с френска подкрепа, той предприел драматичното си нахлуване в Германия. Смъртта му в битката при Люцен (виж по-долу) прекъснала една все още обещаваща кариера.
Кралица Кристина (упр. 1632-54), която израснала при регентството на канцлер Оксенстиерна, видяла възхода на Швеция до нейния връх с превземането на Халанд (1645) и Договора от Вестфалия. Но тя тайно преминала към католицизма, абдикирала и се оттеглила в Рим. Нейният братовчед Карл X (упр. 1654-60), разтревожен от амбициите на Москва и от разходите по незаетата армия, се върнал към старата
568
RENATIO
политика на интервенция в Полша-Литва. Неговата ненавременна смърт дала повод 1 за изчерпателното споразумение от Договора в Олива (1660) (виж по-долу).
Швеция никога не спечелила пълен контрол върху Балтийския регион, многок-1 ратно обявявания dominium maris Balticae. Но в продължение на половин век играела | прекомерно голяма роля в европейските дела - ужасът от север, военната мощ на 1 епохата, най-активната от протестантските сили.
Полша-Литва била друга страна, преживяла своята “Златна ера” през XVI и начало- ] то на XVII век. Царството на последните Ягелони било абсолютно най-голямата дър-1 жава в Европа; и тя избегнала както религиозните войни, така и отоманските нашес-1 твия, които се струпали върху нейните съвременници. При Сигизмунд (упр. 1506-48) и ] Сигизмунд-Август (упр. 1548-72), съпруг на една и син на друга кралица Сфорца, тя ] имала силни връзки с Италия, особено с Венеция; а Краков подслонил един от най-1 динамичните ренесансови дворове.
Rzeczpospolita - “Република” или “Асоциация”, - която била създадена на Съ-I юза от Люблин (1569), произлязла отчасти от липсата на кралски наследник и отчае-1 ти от заплахата от московска експанзия. Това било ранна форма на Ausgleich меж-I ду полските и литовските интереси. Korona, или Кралство Полша, приело Великото Ли-1 товско княжество за равностоен партньор, макар че като компенсация получило об-I ширните територии на Украйна. Дуалистичната държава щяла да бъде управлявана 1 от обща изборна монархия и от общ Sejm, или Парламент. Управляващата szlachta, 1 която изобретила тази система на аристократична демокрация, запазила господст-I ващата си роля. Чрез техните регионални събрания, или sejmiki (парламентчета), ко-1 ито контролирали централния парламент, те движели данъчните и военните дела. Чрез ] Pacta Conventa, или “съгласувани условия”, които прикрепили към Клетвата при коро-I нацията, те можели да наемат кралете си като мениджъри на договор. Чрез своето I юридическо право на съпротива, въплътено във въоръжените съюзи или конфедера-I ции, можели да защитят своите позиции срещу всякакви кралски машинации. Чрез 1 принципа за единодушие, който направлявал всички техни дебати, те направили та-1 ка, че никой крал или фракция да не може да надделее над общите интереси. Това 1 не била системата на обща анархия, която преобладавала през XVIII век. Въпреки не-I достатъците му, това бил един смел експеримент в демокрацията, който в епохата на I абсолютизъм и религиозни борби предлагал освежаваща алтернатива. Репутацията 1 на Rzeczpospolita сред другите демокрации не трябва да зависи от враждебната про- ] паганда на по-късните е убийци.