През осемте години, разделящи Съюза от Люблин от общата криза от 1648 г., 1 Rzeczpospolita живеела подобре от своите съседи. Балтийската търговия носела не-1 обичайно богатство на много благородници. Градовете, особено Данциг, проспери- ] рали силно, защитени от своите кралски грамоти. Контрареформацията, макар и прес-1 ледвана енергично, не причинила открити конфликти. Благородниците, макар че бук- ] вално прекратили управлението по време на големия rokosz, или “правен бунт”, от 1 1606-9, обикновено не налагали до крайност парализиращите практики от по-късната 1 епоха. Те обикновено избирали крале, които оказвали съпротива на епископите и на ] ултрамонтанската, про-Хабсбургска фракция. Чуждестранните войни се водели или по периферията, или на чужда територия.
т
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
569
Монархията, макар и ръководена от крале с различен талант, запазила общия си авторитет. По общо признание първият избран крал, Анри Валоа (упр. 1574-5), бил абсолютно нещастие; но той избягал след четири месеца, за да наложи личността си вродната си франция, и никой не го оплаквал. Следващият, енергичният трансилва-нец Стефан Батори (упр. 1576-86), възвърнал респекта и подкарал сложната държавна машина към ефикасно действие. Неговата успешна война срещу Иван Грозни през 1578-82 довела до завладяването на Ливония. Третият крал, шведът Сигизмунд Ваза (упр. 1587-1632), изстрадал много превратности, но надживял както rokosz, така и обърканата полска интервенция в Москва през 1610-19 г. Неговите двама синове, Владислав IV (упр. 1632-48), някогашният цар и Ян II Казимир (упр. 1648-68), някогашният кардинал, преживели съответно спокойствие и хаос.
Верижната реакция на бедствията, маркирали властването на Ян II Казимир, изригнала от почти безоблачно небе. През 1648-54 г. бунтът на днепърските казаци под ръководството на Богдан Хмелницки (Кмелнитцки), който довел кръвожадната армия на казаците и татарите чак до Висла, оставил откос от изклани католици и евреи през цяла Украйна. Той свързал селската ярост с много реалните политически, социални и религиозни недоволства на източните провинции. Бунтът бил потушен докрай, когато отчаяният Хмелницки се обърнал за помощ към царя. Московската инвазия от 1564-67, която донесла смърт и разрушения както за Литва, така и за Украйна, събудила стратегическите тревоги на шведите. Двойната шведска инвазия от 1655-60, известна в Полша като Potop, или “Потопът”, опустошила кралството и великото княжество, прогонила краля в изгнание и принудила магнатите да станат предатели. Само манастирът “Ясна Гора” в Ченстохова, чиято Черна Мадона отклонявала шведските топовни гюлета с чудотворна лекота, успял да устои. Паралелните инвазии на тран-силванците и брандербургците докарали страната близо до пълно сгромолясване. Но Полша се възстановила с чудотворна гъвкавост. Московците били спрени; шведите били обградени; прусаците получили откуп. През 1658 г. хетман Кжарнецки можел дори да си позволи кампания срещу шведите в Ютландия. Договорът от Олива (1660), който уредил исканията на западните съседи на Републиката, приключил с враждата с Ваза, потвърдил независимостта на херцогска Прусия и обещал подобри времена.
След това Републиката получила простор да се справи с неразрешените си проблеми. В ежегодните кампании от 60-те години на XVII век полската кавалерия изтласквала московците устойчиво обратно към Русия. После, когато общото възстановяване вече се виждало, програмата на краля за конституционна реформа възбудила непропорционална и жестока реакция от страна на аристократите демократи. През 1665-7 г. братоубийственият конфликт в бунта на Хетман Любомирски сложил край на прогреса на всички фронтове. Той довел до политическа задънена улица между краля и неговите опоненти. В същото време подтикнал Републиката към съдбоносното примирие от Андрусово (1667), което предало Киев и Западна Украйна на руснаците, на теория за двадесет години, на практика завинаги. Кралят абдикирал и се оттеглил във франция, където бил погребан в църквата “Сен Жермен де Пре”. Обезценените монети от неговото царуване носели инициалите ICR: lohannes Casimirus Rex. Те се приемат за белег на Initium Calamitatum Reipublicae, Началото на катастрофите на Републиката.