ХОШИМ. [USKOK]
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
573
TEREM
офия алексеевна, шестото дете на цар Алексей Михайлович, била родена в Москов-
ския Кремъл на 17 септември 1657 г. Като млада принцеса на една страна, която
никога не признавала женското наследяване, нейните перспективи за постигане на политическа власт били почти нулеви.
В Москва дамите с високо потекло били държани в строго уединение1. Те живеели в отделни женски помещения, Тегет, по мюсюлмански обичай, излизали навън или забулени, или в закрити карети. През 30-те години на XVII век към Кремъл бил прибавен специален дворец, Терем, за да подслони дамите. Нещо повече, сестрите и дъщерите на царя обикновено били осъдени на безбрачие. Както обяснил един чиновник, те не можели да се оженят за благородник, тъй като било позор “да дадеш дама на роб”. Не можели да се оженят лесно и за чуждестранни принцове поради страх, че могат да заразят двора с ерес или фрак-ционерство. “Женският пол не се почита сред московците, докладвал един австрийски пратеник, както сред мнозинството от нациите в Европа. В тази страна те са робини на мъжете, които ги ценят малко.”2
Въпреки това в съюз с главния министър княз Голицин София започнала да упражнява влиянието си по време на царуването на нейния брат Фьодор (1676-82). После, след като посредничила при военния бунт, тя разкъсала напълно веригите на Терем, ставайки регентка по време на малолетието на съцарете Иван и Петър и първата жена, владетелка на Русия. Тя лично управлявала външната политика, в частност “Вечния мир” с Полша, който поставил Москва начело на източноевропейските дела.
Репутацията на София била опетнена от привържениците на Петър Велики, който прекратил нейното регентство през 1689 г. Отхвърлена като амбициозна интригантка, тя често била описвана с думите от съмнителен цитат като “с чудовищни размери, с глава, голяма като бушел, с коса, върху лицето и израстъци по краката”3. Изживяла последните си четиринадесет години като сестра Сузана в Новодевическия манастир - институт, който по-рано дарила в стила на “Московския барок”.
Женската биография често е вдъхновена от желанието за компенсиране на прекалено раздутите свидетелства за мъжките постижения. Това е най-старата форма на шл-историогра-фия и е била прилагана успешно към огромен брой героини от Сафо и Будика до Елеонора от Аквитания и Елизабет Английска. Но в едно отношение тя може да бъде подвеждаща. Животът на изключителните жени не може да пропусне ударението върху бездната, която ги разделя от средната женска участ. София Алексеевна била владетелка, която се оказала изключение.
В Средиземноморието подновената отоманска експанзия била започната с атаката на Родос и капитулацията на рицарите хоспиталиери (1522). Алжир бил превзет през 1529 г., Триполи - през 1551, Кипър - през 1571, Тунис - при втория опит през 1574 г. Малта оцеляла след голямата обсада (1565). От гледна точка на католическия свят централната точка на събитията била достигната в морската битка от Лепанто
574
РЕМАТЮ
ивкрк
През 1615-17 г. Република Венеция водила “Ускокска война” в Адриатика срещу Хабе-бургите. Целта, както я виждала Венеция, била да се потисне спонсорираното от Хабсбургите пиратство. Според Хабсбургите шкоМ или “Корсарите от Сенж”, били необходима част от защитата на Империята, а венецианците подкопавали тяхната сигурност1.
Сенж, сега в Хърватия, бил адриатическо пристанище, разположено край точката, където се срещали венецианските, хабсбургските и отоманските територии. Неговият замък бил крайбрежната котва на Хабсбургската МШШфепге или уо/иа кга]’ш, “Военната граница”, която била установена през 20-те години на XVI век и заздравена по цялата си дължина с укрепени селища. Нейното пристанище осигурявало база за пиратите патриоти, които живеели отчасти от риболов, но главно от ограбване на венецианските кораби по море и на отоманските градове във вътрешността.