При голямата битка от Бияла хора (Вайсенберг или Бялата планина) край Прага на 7 ноември 1620 г. бохемската армия била съкрушена от имперските сили. Пое-
I
576
RENATIO
GRECO
Швама видни критски артисти били известни на своите съвременници като Е1 или II, Greco - Гъркът. Единият бил художникът Доминикос Теотокопулос, който се установил в Толедо. Другият бил музикантът и композиторът Франгискос Леондари-тис (около 1518-72), някога католически органист в Кастро, певец в Сан Марко във Венеция и придворен музикант на херцога на Бавария. И двамата били продукт на критския ренесанс.
Крит, управляван от Венеция от 1221 до 1669 г., бил кръстопътят на гръцката и латинската култура. Неговата столица била основана и укрепена като “Ел Кандак” по време на предишната арабска окупация от 827-961 г.; но като Кандия или Кандакс тя се превърнала в седалище на венецианския дук. Градският площад на Кандия бил опасан с двореца на дука, с катедралата “Сан Марко” с campanile и с покрита веранда, която била любимо място за срещи на островните венецианско-критски лордове. От 1648 г. до окончателната капитулация на 16 септември 1669 г. градът бил възловият център на 21-годишната съпротива на дук Морозини срещу отоманската обсада.
След падането на Константинопол Крит приел гостоприемно много византийски учени, които заминавали за Италия. Посредством това той допринесъл за Гръцкото възраждане, което представлявало такъв важен стимул за Ренесанса на запад. Главният му принос към гръцки говорещия свят обаче се крие във влиянията, движещи се в обратната посока. Една значителна критска колония във Венеция, съсредоточена около църквата “Сан Джорджо”, дълго време играла важна роля в историята на гръцкото книгопечатане и издателска дейност. Един венецианец от Крит, Захарис Калиергис, съперник на Алдине Прес от Мару-чи, създал първата книга на народен гръцки език през 1509 г. Но през последния век от венецианското управление самият Крит станал свидетел на изблик на творческа активност, която щяла да остави своя белег далеч отвъд бреговете на острова. Фокусът, освен живописта, музиката и архитектурата, бил върху народната гръцка литература. Една школа от драматурзи, използващи критския диалект, съставила сборник от творби в римувани куплети, които покривали широка сфера от религиозни, комически, трагически и пасторални теми. Erofili на Георгиус Хортатзис (1545-1610) е трагедия с място на действие в Египет. Erotokritos на Визентсос Корнарос (около 1553-1614) е романс в стила на Ариосто. “Критската война” на Маринос Буналис е епическа история, напомняща за събитията от отоманската обсада:
Q, Кйотро цоз) лер{6оЕ,о, х&хахес, 6001 lpt\z, х&хах£Ч vct ое xXxxloive xai va o’ ava£tiw6ve;
‘Еяреяе 6X ot Kaatpivoi цоебра уш va раотобог, va xfoxiyauve xai3ryiepv6 xi 6^i va TpayaoSotici. dcvtpEg, yuvaixeq xai nai5i6c xai ябсоа xopaotSa, va Sri/voi) явх; ex&oave xtxoiaq Xoyfjq яатрГба.
(C. Алексиу 1969a: 229)
(O, мой славен Кастро, дали онези, които все още са живи,/ плачат за теб и питат за теб?/
т
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
577
Всички хора от Кастро трябва да облекат черно/ и да плачат ден след ден, и вече да не пеят;/ мъже, жени и деца и всяка девица/ трябва да видят какво отечество са изгубили.)1
Театрите и академиите в Кандия, Кастро и Ретимно стигнали до внезапния си край през 1669 г. Това се случило и с последната плодотворна симбиоза на венецианско-критската култура, която за един кратък момент била достигнала статуса на “независима, новаторска сила”. Но критските изгнаници взели своята литература със себе си на континента, където тя скоро се наложила като популярно четиво. Макар и презирана от атинския елит, каталозите на книгите от XVIII век показват, че се е радвала на големи тиражи. Действително преди работата на Дионисий Соломос (1798-1857) и Йонийската школа критските драми формирали единствения значителен народен репертоар. Именно Критският ренесанс дал на гърците техния старт като модерна, грамотна нация2.