ВЪВЕДЕНИЕ
67
Всички общности, по-големи от най-ранните селища, където се е контактувало лице в лице (и може би дори те), са измислени… членовете дори на най-малката нация никога няма да опознаят своите сънародници… и все пак в съзнанието на всеки живее образът на тяхната общност“5.
Европейците се нуждаят от същото въображение. Рано или късно ще трябва да бъде съставена убедителна нова картина на европейското минало, която да придружава новите аспирации за европейското бъдеще.
Европейското движение от 90-те години може да успее, а може и да се провали. Ако успее, то ще бъде много задължено на историците, които ще помогнат да се създаде усещане за единна общност. Те ще помогнат да се осигури духовен дом за онези милиони европейци, чиито многобройни идентичности вече са прехвърлили съществуващите граници.
Европейската история
Когато ги помолят да дефинират понятието “европейска история”, много професионални историци не могат да дадат ясен отговор. Те обикновено не се занимават с подобни проблеми. Ако ги притиснете обаче, повечето от тях ще изкажат противоположни мнения за основните положения от миналото, обърквайки ги с настоящето. Едно запитване, организирано от историческо списание през 1986 г., стигна до някои показателни отговори. Един изтъкнат учен каза:
Когато бях ученик във Франция през 30-те години, отговорът на въпроса “Какво е европейската история?” изглеждаше прост и очевиден…: всяко място, събитие или личност, които имат някаква връзка с Франция, принадлежи на европейската история (не, на Историята tout court*)… [Но сега], не съществува една-единствена европейска история, а множество такива1’5.
Друг отговарящ изнесе проповед за традиционната европейска ограниченост и за нуждата от широки световни хоризонти:
Концепцията за европейската история, разбира се, и за историята на Европа не беше нищо друго освен една история, видяна с очите на Европа и с една европейска визия за историята… Подобно представяне е незащитимо днес117.
Внушението тук, изглежда, е, че евроцентричното отношение на неговите подведени предшественици някак си прави невалидна цялата тема.
Един унгарски учен посочи ексцентричния британски навик за разграничаване на “европейската” от “британската история“118. Според това разграничение “европейски” трябва да означава “континентален”, а британското трябва да изглежда като нещо напълно уникално.
* Tout court (фр.) - без никакви по-нататъшни обяснения или квалификации; просто и ясно
- Б. пр.
68
ВЪВЕДЕНИЕ
Друг учен предложи анализ на три различни дефиниции на европейската история. Той изброи “географска”, “културна или цивилизационна” и една категория, която описа като “удобна стенография за централната зона на световната капиталистическа икономика, както се е развивала от шестнадесети век насам”’19.
В колежа “Магдален” човек свиква с по-язвителни мнения. Мистър А. Дж. П. Тейлър даде неподражаем пример за това в отговор на запитването от страна на списанието:
Европейската история е такава, каквато историкът си поиска да бъде. Тя е резюме на събития и идеи, политически, религиозни, милитаристични, пацифистични, сериозни, романтични, близки, далечни, трагични, комични, значими, незначителни, всичко друго, което ви се иска. Съществува само един ограничителен фактор. Тя трябва да се случва или да бъде извлечена от мястото, което наричаме Европа. Но както не съм сигурен какво точно трябва да означава тази площ, аз съм в пълна мъгла и за останалото120.
Както обикновено, моят стар учител бе повече от наполовина прав и съвършено забавен. Но той попадна в компанията на онези, които внушават, че европейската история, дори ако тя съществува, не е проблем, за който си струва да се безпокоиш.
И поради това накрая ще кажа, че интелектуалните дефиниции повдигат повече въпроси и дават много малко отговори. С европейската история проблемът е същият като с камилата. Практическият подход не е да се опитваш да я дефинираш, а да я опишеш.
PENINSULA
Околна среда и предистория
Съществува явен детерминизъм в много описания на историята на европейската околна среда. Много европейци възприемат, че техният “континент” е великолепно надарен и поради това е предопределен от Природата за световно превъзходство. И много са си представяли, че добрата съдба на Европа някак си ще продължи вечно. “Империята на климата, пише Монтескьо през 1748 г., е първата от всички империи”; и продължава, за да покаже, че европейският климат няма равен на себе си. За Монтескьо, както и за много от авторите след него, Европа е синоним на Прогрес’.