От папската була от 1484 г. до нейния залез през XVIII век манията упорствала непрекъснато в продължение на 300 години, поглъщайки огромен брой невинни. Подписки на критичен протест за пръв път се появили сред йезуитите от Бавария, където гоненията били особено фанатични, особено в Cautio criminalis (1631) на Фридрих Шпее. Последните изгаряния на вещици в Европа станали в Шотландия през 1722 г., в Швейцария и Испания през 1782 г. и в окупирания от Прусия Познан през 1793 г. До това време всички те били незаконни. Последната от Ланкаширските вещици, Мери Нътър, умряла от естествена смърт през 1828 г.
зете били принудени да наложат отново крепостничеството, да съкратят общинските свободи и да анулират прогреса за цял век. Мъжествените подвизи на испанските, шведските, италианските, хърватските, фламандските и френските войници променили расовия състав на населението. Германската култура била толкова травматизира-на, че изкуството и литературата преминали изцяло под обаянието на чуждестранни, особено френски, модни влияния.
Стратегическата позиция на Германия била изключително отслабена. Французите владеели Среден Рейн. Устията на трите големи германски реки - Рейн, Елба и Одер - били завладени съответно от холандците, датчаните и шведите. Общият интерес на Империята бил подчинен на отделните интереси на по-големите германски държави: Австрия, Бавария, Саксония и Бранденбург-Прусия. Бедственото положение било придружено с унижение. Някои историци виждат в това почвата за отчаянието, което само по себе си можело да подхрани семената на злобната германска гордост, изникнала от възстановяването в една по-късна епоха. Австрия, която започнала периода като чудото на епохата, била редуцирана до една германска държава сред множеството други.
582
RENATIO
През годините след 1648 г. обаче Германия не била сама в своята нищета. Испания | се борела с бунтовете на Португалия и Каталуния, докато все още била във война с франция. Англия все още била в шок след Гражданската война, франция била раз-1 люляна от фрондата. Полша-Литва била разкъсвана от казашкия бунт, шведския “По-1 топ” и войните с Русия. Тази верига от взаимосвързани катастрофи довела до пред-1 положението за обща “криза на XVII век”. Онези, които вярват в съществуването на общоевропейска феодална система, са склонни да защитават тезата за общоевро-1 пейска социо-политическа революция, причинена от нарастващите усилия на общоев-1 ропейския капитализъм. Някои защитават противоположната теза за “криза на мо-1 дерната държава”, при която перифериите реагирали буйно срещу нарастващите изис- ] квания на центъра. Други подозират, че всичко това може да е било съвпадение.
Рим, 19 февруари 1667 г. Джанлоренцо Бернини (1598-1680), папският архитект, представил своите проекти за третата и последна колонада, която приближавала завършването си около площада на “Св. Петър”. Той предложил тази terzo braccio, j или трета ръка, на колонадата да приеме формата на самостоятелен propylaeum, или “вход” с девет ниши, увенчани с часовникова кула. Тя щяла да бъде разположена на входа към площада, директно срещу центъра на фасадата на “Св. Петър”. (Виж Карта 17.)
В giustificazione, или “аргументацията на предложението”, която придружавала оригиналните планове преди дванадесет години, Бернини обяснил проекта и символиката на площада “Св. Петър”. Площадът щял да осигурява подходен път към църквата, място за срещи на множествата, получаващи папската благословия, и граница на свещеното пространство. Колонадата щяла да бъде открита, с повече празнини, отколкото колони, като по този начин щяла да улеснява движението на пешеходците и да избягва усещането за физическа бариера. Тя щяла да бъде покрита с непрекъснат фронтон, който да защитава процесиите при лошо време; а върху фронтона щял да бъде издигнат кръг от статуи, илюстриращи участието на светците. Нейните два полукръгли ръкава, които били проектирани отвъд правите стени на предния двор на катедралата, били специално оприличени от Бернини с “обгръщащите ръце на Майката Църква”, предлагаща успокоение на цялото човечество. Предложеният вход трябвало да заеме мястото на ръцете, сплетени молитвено, присъединявайки се към протегнатите ръце на Църквата.
Но кардиналите от Congregazione della Reverenda Fabbrica, които управлявали строителните работи, имали други идеи. Те одобрили поставянето на паважа на Плаза и на втори фонтан, но не и на входа. Скоро след това папата, съюзник и покровител на Бернини, умрял; и никога не било взето решение за terzo braccio. Заграждението на “амфитеатъра на Християнската вселена” било оставено незавършено57.