Както изисквала големината на църквата, размерите на площада били грандиозни. Общата му дължина, от главния портал с колоните до западния вход, била 339 м (370 ярда): максималната ширина - 220 м (240 ярда). Той без затруднения можел да побере множество от 100 000 души. формата на съседните райони, макар и сложна, била блестящо хармонична. Заострените четириъгълници пред фасадата се разтваряли в овал между стените на колонадата. Колонадата съдържала общо 284 дорийс-
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
583
) Капитолият и Арката Мавзолеят на Адриан (137 г. сл. Хр.) ф Базиликата .Са. Петър* (324 г. сл. Хр.)
ф Форум Романум ф Баните на Каракала (235 г. сл. Хр.) ф Катакомби
О Циркус Максимус (4 г. пр. Хр.) ф Баните на Диоклетиан (305 г. сл. Хр.) Сервианска стена 350 г. пр. Хр.
ф Колизеум (Амфитеатър ф Кастра Претория (Преторианската “ ™ Аурелианска стена 275 г. сл. Хр.
Флавиум) (72 г. сл. Хр.) гвардия)
Оп . - с Седемте хълма на Рим
Пантеон (27 г. пр. Хр.) © Са. Йоан Латеран (312 г. сл. Хр.) ‘Тт’
Карта 17. Рим - древен и модерен
584
RENATIO
ки колони и 88 ромбоидни пиластра, подредени в четворни редове. Нейният йонийски антаблемент носел 96 статуи с още 44 над галериите в предния двор. Обелискът на Хелиополис, 41 м (135 фута) висок, издигнат през 1586 г., бил оставен като фокусна точка на овала. От двете му страни имало по един кръгъл фонтан, един от Мадерна (1614), другият, добавен от Бернини през 1667 г.
Строежът на колонадата на Бернини прекратил програмата за реконструкция на “Св. Петър”, която била в ход от 161 години. Тя завършила строителни работи, които се простирали през цялата Контрареформация. Макар че началото било поставено през 1506 г., по-голямата част от грандиозния план, начертан от Браманте, първия архитект на базиликата, останала на хартия през целия XVI век. Куполът на Микеланджело бил завършен през 1590 г. Дори тогава нямало кораб; а останките от базиликата на Константин от IV век все още блокирали стария площад. Чак през 1605 г. Карло Мадерно получил разрешение да разруши старата базилика и да издигне нов портал и фасада навреме за грандиозното откриване на Цветница през 1615 г. През 20-те години на XVII век младият Бернини прибавил две сводести campaniH, или камбанарии, към фасадата на Мадерно само за да ги види съборени двадесет години по-къс-но. Номиниран като главен архитект през 1628 г., той не получил останалите “големи поръчки” чак до 1655 г. Scala Regia - главната стълба към Ватиканския дворец - Тронът на св. Петър и новият Пиаза с неговата колонада заели следващите дванадесет години на Бернини58.
Рим през живота на Бернини бил кошер на интриги и активност, където изкуството и политиката на Църквата се комбинирали с амбициите на големите аристократични родове, показния просперитет на търговците и занаятчиите и мъчителната нищета на плебса. Бернини трябва да е чул за изгарянето на Джордано Бруно и присъствал по време на процесите на Галилео. Той сигурно е наблюдавал руините на Папската държава и неспособността на папите да се намесят в религиозните войни. Видял наводнението отТибър, което вдъхновило една от най-грандиозните му живи картини - посещенията на чумата и оплакванията на гражданите срещу нарастващите данъци:
Han’ fatto piu danno Urbano e nepoti Che Vandali e Gothi,
A Roma mia bella.
0 Papa Gabella!
(Този папа на солния данък, Урбан и неговите “племенници”, нанесе повече вреди на моя красив Рим от вандалите и готите.)58
Остава си загадка как Църквата е успявала да поддържа такова великолепие сред толкова трудности.
На 68 години Бернини бил на върха на своите многообразни сили и все още имал пред себе си едно десетилетие на творческа съзидателност. Той бил син на инженера архитект на папска служба Пиетро Бернино, който наред с много други неща проектирал “кораба фонтан” на Пиаца ди Спаня. От деня, в който дошъл с баща си в
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
585
Рим на осемгодишна възраст, той контактувал ежедневно с градските паметници и се радвал на голяма близост с кардинали и богати покровители. Познавал се лично с осем папи, от Павел V (1605-21) Боргезе до Инокентий XI (1676-89). Павел V казал на баща му: “Ние се надяваме, че това момче ще стане Микеланджело на своя век”. Ур-бан VIII (1623-44) му казал: “Имаш късмет, кавалиере, да видиш, че кардинал Матео Барберини е новият папа. Но нашият късмет е далеч по-голям да видим, че кавалиере Бернини живее по време на нашия понтификат.” Александър VII (1655-67) го извикал във Ватикана и му поръчал довършителните работи по “Св. Петър” в първата вечер на своето властване като папа.
Бернини бил способен да връща комплиментите. Доволен от способността на Луи XIV да стои неподвижен по време на моделирането, той казал: “Сир, винаги съм знаел, че вие сте велик във великите неща. Сега знам, че сте велик и в малките неща.” И знаел как да ласкае дамите. “Всички жени са красиви, обявил веднъж той. Но под кожата на италианските жени тече кръв, а под кожата на френските жени -мляко.”