По професия Бернини бил скулптор. Още от най-ранните си години изнасял най-разточителните представления за умение и артистичност. Първите му големи поръчки, като Aenea, Anchise е Ascanio (1618-19), които представяли мускулеста мъжка фигура, носеща на раменете си по-възрастен мъж, били изпълнени, когато бил още юноша. Последните му поръчки, като необикновената Гробница на Александър VII, която представяла Истината в смелата фигура на гола жена, все още били в процес на изработка 60 години по-късно. Неговата работа се характеризирала с напрежението, произлизащо от съперничещите си качества на реализма и фантазията. Неговите портрети от камък можели да бъдат шокиращо реалистични: при откриването на бюста на монсиньор Монтоя папата се обърнал към статуята и казал: “Сега това е монсиньо-рът, после, обръщайки се към Монтоя, а това е забележително подобие.” Драматичните пози, динамичните жестове на телата и лицата и безупречните оригинални проекти придавали духовна сила на най-баналните обекти60.
Според познавача филипо Балдинучи, който написал първата биография, Бернини притежавал две върховни качества - изобретателност и смелост. “Неговата най-висша заслуга се крие в… правенето на красиви неща от неподходящото и неприспо-собимото.” Преди всичко той не се страхувал от неконвенционапното. “Онези, които понякога не излизат от правилата, казал веднъж той, никога няма да стигнат отвъд тях.”8’
Каталогът със скулптурите на Бернини включва няколко стотин екземпляра. Най-известните сред тях са портретите на Чарлз I от Англия (1638), изпълнен по картина от Ван Дайк, и на Луи XIV от франция (1655), “Изнасилването на Прозерпина”, “Давид”, който е наведен назад, за да обтегне катапулта, “Възторгът на света Тереза”, “Смъртта на Беата Албертони”, “Истината, разбулена от времето” и гробницата на Ур-бан VIII, където ангелът на смъртта е показан как пише историческа книга.
Скулптурата обаче била само отправна точка за Бернини. Тя осигурила навлизането му в артистичните композиции, които изисквали най-широка координация на всички изкуства. Неговите умения обхващали освен скулптурата и декорацията, живописта и архитектурата. В “Св. Петър” те се срещат на всеки ъгъл: във фантастично
586
RENATIO
нанизаните бронзови колони на Baldacchino (1632) на високия олтар; в декорацията на скелето, подкрепящо купола; в барелефа над предната врата и в многоцветния мраморен под на сводестата галерия; в бронзовия и лапис лазули съд за причастие на Капелата на Тайнството - “най-святата от светостите във великия храм на християнския свят”.
Огромният принос на Бернини към град Рим включва не по-малко от 45 големи сгради. Той построил изумителния Fontana del Tritone (1643), където един тритон изхвърля водна струя от раковина, докато седи в по-широка черупка, издигната нагоре от три делфина; и той бил един от авторите на Fontana dei Fiumi на Пиаца Навона с неговото изображение на четирите велики реки на света - Нил, Ганг, Дунав и Ла Плата. Той построил фасадата на колежа за Разпространение на Вярата, йезуитската църква “Св. Андреа ди Монте Кавало” и градската църква “Кастелгандолфо”. Реставрирал дворците Куиринал и Чиги и Арсенала в Чивитавекия.
В очите на неговите съвременници най-ценните таланти на Бернини се криели в царството на сценографията. Потомството губи от факта, че по-голямата част от творческата му енергия била изразходвана за пиеси, маскаради, карнавали и процесии, които били поставяни в героични мащаби, но не оставили никаква следа. През 1661 г. той украсил хълма Св. Тринита дел Монте за проява с фойерверки, отбелязваща раждането на френския дофин. През 1669 г. организирал знаменит спектакъл, за да отбележи защитата на Крит. В театъра Тор ди Нона (1670-6) той работил с драматурзи, сценични художници, актьори и композитори като Корели и Скарлати. Театралност често се споменава като духа на барока. В това отношение Бернини трябва да бъде описан като най-енергичния практик на жанра.
Провалите му били малко, но болезнени. Разрушаването на неговите камбанарии на “Св. Петър” трябва да се припише на злонамереността на конкуретните съветници при Инокентий X. Но фиаското на неговата експедиция във франция през 1665 г. е по-необяснимо. Проектът започнал с ласкавата покана от страна на Колбер, който го описал в писмо като “възхищение на целия свят”. Той пътувал до Париж, взел със себе си плановете за строеж на амфитеатрална сграда, базирана върху Колизеума, за да изпълни пространството между Лувъра и Тюйлери. Но плановете били отхвърлени и Бернини се върнал у дома шест месеца по-късно, а слисването му било подсладено само от спомените за оживените беседи с Луи XIV. В самия край на неговата кариера, когато в каменното скеле под сводовете на “Св. Петър” се появили пукнатини, той бил обвинен за дефекта. Бапдинучи бил вдъхновен да напише книгата си, за да опровергае тези обвинения.