През 1667 г. папа Александър VII бил почти съвременник на Бернини. Като кардинал Фабио Чиги той бил дипломат от кариерата. Служил като нунций в Кьолн през 40-те години на XVII век, той бил главният преговарящ на Ватикана за опониране срещу всички отстъпки пред протестантите. Той напълно одобрявал остроумната забележка на Бернини: “Подобре лош католик, отколкото добър еретик”. Папата бил поклонник на св. франсис де Салес, когото канонизирал, бил настроен приятелски към йезуитите и поддържал твърда политика спрямо янсенизма. Накратко, той бил образцов папа на Католическата Реформация. В същото време бил човек с много изтънчени литературни и артистични вкусове. Самият той издаван латински поет, бил колек-
ИВВ Шх
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
587
ционер на книги и убеден покровител на изкуствата. Вече бил наел Бернини за резиденцията Чиги, когато все още бил държавен секретар, преди да го извика в онази първа вечер от своя понтификат.
Главният съперник на Александър като водещ римски покровител несъмнено била бившата кралица Кристина от Швеция. Пристигнала в Рим през декември след избора на Александър, Кристина била най-прочугата новопокръстена католичка на своята епоха. Изявена интелектуалка, тя превърнала Палацо Риарио в салон на остроумието и вкуса и чрез squadro volante (групата за действие) на кардинал Азелино - в огнище за църковни интриги. Нейните лесбийски наклонности и копнежът й за разумен католицизъм, от който Декарт първоначално бил впечатлен, попречили на приспособяването й в пуританския Рим на Александър.
От гледна точка на Рим християнският свят бил достигнал до жалко положение. До 60-те години на XVII век продължителната борба срещу протестантството стигнала до задънена улица. Надеждите за включване на православието се провалили. С изключение на франция във всички водещи католически сили царял безпорядък; а франция, като Португалия, водела негласен бунт срещу папската власт. Империята при Леополд I била опустошена и обезлюдена; в Полша-Литва положението било същото; Испания изпаднала в банкрут.
В Северна Европа се вихрели всякакви конфликти без никакво допитване до Рим. Щом Англия сключила мир с Нидерландия по Договора от Бреда, французите започнали война в Испанска Фландрия. Англия от Реставрацията току-що била оцеляла от чумата и Големия пожар в Лондон, ознаменуван в Annus Mirabilis на Драйдън. На изток, в Андрусово, православните московци изкушавали Полша да отстъпи Украйна и заплашвали да променят баланса на силите за вечни времена. Бранденбург-Прусия, станала наскоро независима, била решена да измести шведите като водеща протестантска военна сила.
На Балканите и в Средиземноморието турците били във възход. Венецианците висели мрачно в последната си критска твърдина в Кандия (Хераклион). Папската държава, както и останалите части от Италия, страдала от драматичен икономически упадък. Необяснимо е как са си доставяли доходи, за да плащат за разточителствата на Бернини и за венецианските субсидии. Въпреки цялото си великолепие, Католическата църква осезаемо приближавала към края на най-великите си дни.
Скандалът на Ватикана с Франция се коренял в недоволството на покойния кардинал Мазарини, който не можел да прости на Рим това, че дал убежище на неговия bête noire, кардинал Де Рец, архиепископ на Париж. Той си отмъстил, като помогнал на Фарнезе и Д’Есте в техния диспут за собствеността върху имотите в Папската държава. За своя беда бил изключен от Конклава от 1655 г., който избрал Александър VII въз основа на това, че кардиналите се нуждаели от разрешение на Курията, за да приемат постоянно жителство в чужбина. Луи XIV решил да продължи враждата след смъртта на Мазарини. Под претекст, че имунитетът на френското посолство в Рим бил нарушен, той прогонил нунция от Париж и окупирал Авиньон. Нещастният Александър бил задължен да поднесе унизителни извинения и да издигне пирамида в Рим, надписана с признание за нарушенията на папските служители. Отношенията не би-
588
RENATIO
ли подобрени чрез унижението, стоварило се върху Ватикана през 1665 г. след несполучливото посещение на Бернини във Версай. Бернини може да е постигнал голям успех с Луи: чрез разделяне на перуката на краля по време на една от беседите той незабавно вдъхновил прическата, известна като /а modification Bernin. Но никой не пропуснал да види, че във вкуса, както в политиката и религията, франция била решена да наложи свой собствен курс. Версай нямало да обърне внимание, когато Ватиканът се противопоставил срещу преследването на хугенотите.