Подобни проблеми обграждат етикета на Епохата на абсолютизма, който политическите историци прилагат към същия период. Лесно можем да се подведем и да си представим, че повечето европейски владетели от онова време или са се радвали на абсолютна власт, или поне са се опитвали да я постигнат. Уви, случаят не е бил такъв. Европейците в Епохата на абсолютизма не били нито еднородни абсолютисти, нито еднородни рационалисти.
592
LUMEN
В този век и половина между мира от Вестфалия и френската революция картата на ] Европа претърпяла няколко радикални промени. Всяка от войните през периода завършила с определено количество териториални размени. Договорът от Утрехт (1713) предизвикал голямо разбъркване; а първата подялба на Полша-Литва (1773) сигнали- ) зирала за началото на лавина. Обединението на остров Великобритания (1707) зат- ] върдило появата на важна нова единица. Но повечето от основните блокове на кар-1 тата останали почти непокътнати. Френското настъпление към Рейн било успешно само ! отчасти; Прусия трябвало да се задоволи със сравнително скромни придобивки; пое-j ледният голям прилив на отоманците бил спрян и после обърнат в обратна посока. Само Русия продължила да нараства драматично. Никой от европейските инвалиди ] не загинал в действителност: Испания, Свещената Римска империя, Швеция и Пол-I ша-Литва боледували, но оцелели.
Обсегът на политическите системи бил далеч по-голям, отколкото допускат повечето учебници. (Виж Приложение III, стр. 1271.) В тази Епоха на абсолютизма абсо-лютистките държави всъщност представлявали малцинство. Между напълно децентрализираната, конституционна и републиканска конфедерация Швейцария, от едната j страна на скалата, и крайните автокрации на Русия, Отоманската империя и Папска- ] та държава, от другата, разцъфтявало огромно многообразие. Европейските републи- ] ки били представени от Венеция, Полша-Литва и Обединените провинции; конституционните монархии - по различни времена от Англия, Шотландия и Швеция; абсолютните монархии - от франция, Испания и Австрия. Свещената Римска империя, с монарх, едновременно изборен и наследствен, попадала някъде по средата между републиките и конституционните монархии; Прусия, която управлявала конституционни- ] те структури според автократичната традиция, попадала някъде между конституционализма и абсолютизма. Още по-голямо разнообразие може да се открие сред евро-j пейските Kleinstaaterei - стотиците малки държавички, които младият Пит веднъж на-j рекъл гневно “роякът от комари”. Те били миниатюрни градове-републики като Рагу-за (Дубровник), Генуа или Женева; имало миниатюрни държавички като Курландия; | църковни държавички като Авиньон и странни хибриди като Андора.
Нещо повече, много европейски държави си оставали конгломерати, където владетелят трябвало да използва различни системи във всяка от съставните територии. Кралете на Прусия трябвало да се държат по един начин в Берлин, където били имперски поданици, по друг начин в Кьонигсберг, където били напълно независими, и по съвсем различни начини в други свои владения като Минден или Нюшател. Хабс- ! бургите можели да бъдат фигуранти в Империята, деспоти в Прага или Виена и конституционни монарси след 1713 г. в Брюксел. Британските крале можели да бъдат конституционни монарси у дома и автократи в колониите.
Съществували и важни вариации във времето. Англия например се обърнала в републиканската посока при Кромуел, в монархическата посока след реставрацията на Стюартите и обратно към силно обичаната от нея центристка позиция след “Безкръвната революция” от 1688-9 г. В края на XVII век както шведската, така и датската j монархия се насочили бързо към абсолютизма. В Швеция от XVIII век “Шапките” и “Баретите” се придвижили стремглаво в обратната посока. При Ян Собиески (упр. 1674-96) Полша-Литва все още функционирала според правилата на аристократическата де- ; мокрация. След 1717 г. тя можела да функционира само като руски протекторат. Ца-
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
593
рете в Русия действали като безсрамни самодържци; в Полша те се представяли за герои на “Златната свобода”. Външният вид и простите категории са измамни.
Абсолютизмът, в частност, трябва да се разглежда предпазливо. Той бил нещо по-малко от автокрацията на царете и султаните, които не се сблъсквали с никакви институционални пречки при упражняване на своята воля. Но той бил нещо повече от авторитарния дух, който позволявал на определени монарси да следват пруския пример и да преследват институциите, с които трябвало да си съдействат. Той определено имал своите корени в късния феодален период, където борещите се монархии трябвало да се сражават с установените привилегии както на провинциите и на благородниците, така и в рамките на Католическия свят, където Римската църква запазила своя имунитет срещу директния политически контрол. Това обикновено не подхождало на условията в Протестантския и в Православния свят. На различни етапи франция, Испания, Австрия и Португалия определено се затворили в своите граници. По различни причини Британия, Прусия, Полша-Литва и Русия не направили това.