В следващите седемнадесет броя на списанието се разгорял сложен дебат на историците. Брой 78 съдържа есета на тема “Население и класови отношения във феодалното общество”, втора обединена критика на хипотезата и изложение за “Селската организация | и класа в Източна и Западна Германия”. Брой 79 съдържа още две враждебни статии, като едната оплаква “объркания възглед за развитието на именията”, а другата е написана от | звездата на френската селска история и разбива тезата на Бренер с изчерпателен “Отго-| вор” от осемнадесет точки. Брой 85 разширява дебата до “Прединдустриална Бохемия”. Накрая, в брой 97, дългоочакваният отговор на професор Бренер разтяга темата още повече чрез обясняване на неговите възгледи за “аграрните корени на европейския капитализъм“2.
Дебатите от този вид са избраният метод от историческите специалисти да хвърлят мост върху празнините в съществуващото познание. Те очевидно имат две слаби страни. Използват малки примери, за да правят огромни обобщения; и са изключително незавършени. Ако инженерите подхождаха към своите обекти със същия дух, над никоя река нямаше да има мост.
Но все пак трябва да се предложи някакво разрешение. В същата година, когато започнал дебатът Бренер, друг американски учен подел същата тема за “капиталистическото | земеделие” и я използвал, за да обясни “източниците на световната икономика”5. Чрез при-| лагане на техниката на теорията за системите Имануел Валерщайн успял да локализира “сърцевината” на европейската икономика на Запад и зависимата “периферия” на Изток. Според неговия възглед централният регион, който се състоял от Англия, Нидерландия, Северна Франция и Западна Германия, притежавал само “леко предимство” през XV век. Но те | успели да използват своето предимство чрез благоприятни търговски връзки и да поставят условията, които трансформирали феодалните аристократи в Източна Европа в капиталис-I тическа земевладелска класа. Те също така проектирали нарастващата си икономическа сила | в Новия свят. В резултат от това създали познатата рамка, където “принудителният пари-реколта капитализъм” овладял както източноевропейското, така и колониалното земеделие. Докато страните от сърцевината процъфтявали, крепостните от Прусия, Бохемия, Полша и Унгария били принизени до статус на негри от плантациите. Веднъж установена, системата можела само да увеличава своите дисбаланси. “Лекото предимство от XV век се превърна-[ ло в голямото несъответствие от XVII и монументалната разлика от XIX век”4.
Хипотезата скоро попаднала под огъня на специалистите, огън, не по-слаб от този, отправен срещу Бренер. Валерщайн бил обвинен в прекалено опростяване, в прекалено силно наблягане върху търговията, дори в “неосмитианство”5. Оказва се, че “Полският модел”,
598
LUMEN
който бил централен в неговата аргументация, не обхващал дори цяла Полша и до голяма степен бил измислен. Изглежда, че унгарската търговия с говеждо месо не била ръководена от аристократи или от капиталистически посредници, а от свободни селяни надничари, Руските и отоманските елементи в европейската търговия били пренебрегнати. Вместо мик-ротеория, която би могла да издържи обобщения, тук имало макротеория, която не можела да понесе спецификите.
Накрая, най-интересният аспект в работата на Валерщайн бил светлината, която хвърляла върху отношенията между Източна и Западна Европа. Въпреки че постулаты за сърцевината и зависимата периферия не бил доказан, взаимозависимостта на всички части от Европа била демонстрирана обилно.
В много страни аристокрацията била мобилизирана в служба на държавата. Във франция и Русия това било постигнато по официален, систематичен начин. Луи XIV въвел йерархия на чиновете и титлите, като всеки от тях се подкрепял с подходящи пенсии, започвайки с enfants de France (кралското семейство) и pairs (принцовете по произход заедно с 50 херцози и 7 епископи) и завършвайки с кадрите от noblesse d’épée (старите военни фамилии) и noblesse de robe (цивилните придворни). Петър Велики въвел служещото дворянство, разделено на 14 чина и дори още по-строго зависимо от държавната служба. В Прусия съюзът между Короната и благородниците бил по-не-официален, но и по-малко ефективен. Дребната аристокрация, която била особено многобройна в Испания и Полша, била притисната в свитите на магнатите, изпратена на военна служба или на работа в чужбина. В Англия, при отсъствието на крепостничество, Движението за загражденията успяло да капитализира земевладението по-ефективно. Проспериращата прослойка от чифликчии и джентълмени земеделци се развила за сметка на селяните, прогонени от земята.