Във всички големи европейски градове имало богата търговска и професионална класа наред със занаятчиите, градската беднота и на две-три места - наченките на индустриалната работна сила. Общо казано обаче, старите институции на социалните съсловия останали непокътнати. Благородниците запазили своите парламенти, градовете - своите грамоти и гилдии, селячеството - своята ангария и глад. Несъмнено ставали социални промени, но в рамките на установеното статукво. Когато черупката най-после се пропукала, както във франция през 1789 г., социалната експлозия била безпрецедентна. [Pugachev]
Културният живот напъпвал под кралско, църковно и аристократично покровителство. Европейските изкуства навлезли в епохата на класицизма, където, като реакция срещу барока, правилата, строгостта и ограниченията били изведени на дневен ред. Архитектурата се върнала към гръцкия и римския стил от Ренесанса със следи от крещящите украшения на рококо. Видните сгради били дворци и обществени служби. Градското планиране, симетричните, геометрични градини и подреденото устройство на екстериора си спечелили известност. Царяла манията за намаляване на хаоса в света на природата и за превръщането му в ред и хармония. Показни градове след Париж станали Дрезден, Виена и Санкт Петербург.
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
599
SZLACHTA
поред един опис от 1739 г. Станислав Любомирски (1719-83) наследил латифундий
от 1071 поземлени имения. Те се простирали през деветте южни полски графства,
от фамилното седалище на Вишнич край Краков до Тетиев край Киев в Украйна и били обработвани от близо милион крепостни. Велик маршал на Короната от 1766 г., Любомирски можел да претендира, че е най-крупният частен земевладелец в Европа. Съюзен чрез брак и политика с подобните родове Чарториски, Понятовски и Замойски, той определено принадлежал към най-мощния кръг от магнати на света. Всеки от тях притежавал обширни имения, частна армия и доходи, по-големи от тези на краля. Те стояли на върха на една социална система, чието благородническо съсловие - йгШсШа - било най-многобройно-
Магнатите обаче били много нетипични за аристокрацията като цяло. До средата на XVIII век абсолютното мнозинство от полските благородници останало без земя. Те оцелявали чрез даване на имоти под наем, чрез служба при магнатите или дори чрез обработване на земята като селяни. Но никаква степен на икономическо пропадане не можела да ги лиши от онова, което ценели най-много - от тяхната благородна кръв, от техния herb, или “военен герб”, от техния юридически статус и от тяхното право да го завещават на децата си. ICRUX]
Полската drobna szlachta, или “дребна аристокрация”, била абсолютно неподражаема. В някои провинции, като Мазовия, те съставлявали една четвърт от населението. В някои райони, където строели села, оградени със стени, които да ги отделят от селячеството, zascianki, или “благородници зад стената”, съставлявали цялото население. Те съхранявали своя начин на живот с яростна решителност, обръщайки се един към друг с Рап или Pani, “господар или господарка”, към селяните на Ту “Ти”. Смятали всички благородници за свои братя, а всички останали - за низши. Запазили най-строгите наказания за всеки, фалшиво маскиран като благородник, и пазели ревностно процедурите за получаване на благородническа титла. Не се занимавали с нищо освен с военна служба и управление на земята. Винаги влизали в града на кон, дори да е кранта; и носели тъмночервени барети и оръжие, дори да са само символични дървени мечове. Къщите им можело да са коптори, но трябвало да имат веранда, на която да излагат семейния щит. Преди всичко те настоявали, че принц Любомирски и другите като него са равни с тях.
Поради това най-забележителната черта на szlachta била огромният контраст между тяхната икономическа стратификация и тяхната юридическа, културна и политическа солидарност. За разлика от своите съответствия другаде в Европа те не признавали никакви родни титли. Нямало полски барони, маркизи или графове. Най-многото, което можели да направят, било да потвърдят личните титли, които някои от тях си спечелили в Литва преди обединението от 1569 г. или които, като на Любомирски, били получени от папата или императора.
От юридическа гледна точка полското благородническо съсловие достигнало до своя край, когато законите, ръководещи неговия статус, били отменени от Патриотите. Някои, като Любомирски, успели да потвърдят своето благородничество в Австрия или Прусия. Други направили това в Русия, макар че 80% от тях там загубили своя статус, образувайки