По всяко време до средата на XX век численото превъзходство на селячеството не било отразявано в историографията. Селяните намерили своето място в учебниците чак когато техните периодични бунтове смутили политическата сцена. Събития като Селският бунт в Англия от 1381 г. или германската Селска война през 1524-5 г. получили одобрението на марксистките историографи, защото се възприемали от тях като демонстрация на революционния потенциал на масите3. Всъщност никое селско въстание не е успяло. Селяните се оказали най-консервативната от всички социални сили, привързани дълбоко към религията, към земята, към семейството и към начина на живот, който помнели от памтивека. Периодичните fureurs били изблици на отчаяние. Техният кръговратен цикъл на благополучие и неблагополучие бил много по-важен за тях, отколкото всяка мисъл за социална революция4.
Селските изследвания са една от няколкото новоразцъфтели академични области. Тя предлага огромна възможност за изследване на взаимодействията на социалните, икономически, антропологически и културни теми. Оособено подходяща е за сравнителен анализ - както между европейските религии, така и между континентите. A Journal of Peasant Studies (1973- ) израсна от един семинар, проведен в Лондонската школа за ориенталски и африкански изследвания. В уводната му статия се набляга върху абсолютния размер на селячеството по света и на неговите проблеми:
я
602
LUMEN
От цялото непривилегировано мнозинство от човечеството, [селяните] са най-непривилегированите.. Никоя социална класа няма по-дълга история на борба срещу тези условия… Досега научните периодични издания третираха селяните като периферно явление. Ние предлагаме това списание като издание, в което селячеството ще бъде централна тема…!
Франция, като Русия, привлича историците да изследват нейното многобройно селско население. Многотомната “Икономическа и социална история на Франция” вдъхнови второ поколение от екипа на Annales. Ключовият том бе написан от Ле Роа Ладури, чийто анализ комбинира тематичните фактори на територията, демографията и икономиката с хронологична периодизация, обхващаща повече от пет века. “Селският Ренесанс” от края на XV век, последвал по-ранното “Разрушение на Пълния свят” и предшествал “Травмата на Гражданските войни” и “Бездействието, реконструкцията и кризата” на екосистемата от XVII век, щял да надживее Революцията6.
Правени са многобройни изследвания върху бунтовете във френската провинция -“стачките против десятъка” през XVI век, бунтовете на Pitauts срещу солния данък в Гуйен (1548), Croquants и Nouveaux pieds в Лимузин-Перигор (1594, 1636-7)7, Gautiers и Nupieds в Нормандия (1594, 1693), “Загадката на селската Фронда” (1648-9) и многократните въстания в Прованс (1596-1715). Правени са опити да се свържат ритмите на селските вълнения във Франция с тези в Русия и дори в Китай8.
Историкът на въстанията в Прованс демонстрира, че селските бунтове били свързани с други форми на социални вълнения. Той предлага типологията на пет вида бунтове: ,
1. фракционни борби сред аристокрацията и буржоазията
2. борби между menu peuple и заможните
3. народни действия на селяните срещу една от политическите фракции
4. борби между различни селски групи за действие
5. обединена борба на цялата общност срещу външни фактори9.
Антропологическите изследвания са особено плодотворни. Те разкриват универсалните, стари от памтивека качества на селския живот. Сицилианските жетвари пеят така, както са пели селяните от векове от Гелуей до Галиция:
Лети, лети, остър сърп,
Цялата равнина е пълна,
Цялата е пълна със стока За радост на господарите [2 пъти]
Колко сладък е добрият живот!
Ttitrutrb, Thtruttb,
Прасето беше четири скуди [2 пъти]
Богат и беден, всички ние сме рогоносци10.
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
603
ли Шеридън (1751-1816); във франция - от Пиер Огюстен Бомарше (1732-99); в Италия - от Карло Голдони (1707-93).
Поезията била особено податлива на строгия стил и форма. В английския език тя била доминирана от триадата Джон Милтьн (1608-74), Джон Драйдън (1631-1700) и Александър Поуп (1688-1744). Интелектуалните беседи на Поуп, написани в героическите куплети на “Есе за критицизма” ( 1711) и “Есе за човека” (1733), са безкрайно изразителни за настроенията и интересите на неговото поколение: