Ужасът на епохата станал през 1685 г., когато Луи XIV отменил Едикта от Нант и всички френски хугеноти били прогонени в изгнание. (Виж по-долу.) Но най-общо темпът на преследване бил вял. В много страни законите за нетолерантност били съблюдавани небрежно. Там, където нонконформистите оцелели, те излезли на открито. В Англия бил създаден нов етикет - либерализъм, - за да опише силното обществено мнение, което се отнасяло благосклонно към толерантността за всички протестанти. Конгрегационалистите, или “Независимите”, се появили на повърхността през 1662 г., първоначално при условие, че техните сектантски черкви ще бъдат разположени поне на пет мили от всяка енорийска църква. Следвайки забележителната кариера на Джордж фокс (1624-91), Обществото на приятелите, или “квакерите”, изстрадало много
608
LUMEN
мъчения, докато си спечели правото да извършва богослужение, както и други сектанти, с Акта за толерантността от 1689 г. Главната група сектанти - независими, през-витерианци и баптисти - била организирана в Лондон през 1727 г. Моравската църква се появила отново в Холандия, в Англия и в експерименталната община Хернхут (1722) в Саксония. Нравите на XVIII век, противопоставяйки се на законите отXVIII век, се отнасяли благосклонно към толерантността. Климатът бил подходящ за деисти, сектанти, дори за религиозни шегаджии. “Казват, написал Волтер, че Бог винаги е на страната на големите батальони.” [mason]
Появили се различни религиозни контратечения като реакция на нарастващата инерция на официалната Църква. В Католическия свят куетизмът на Мигел де Мо-линос (около 1640-97) причинил истинско безпокойство*. Неговият основател, който учел, че грехът може да бъде избегнат само в състояние на пълна духовна пасивност, умрял в затвора в Рим; а книгата му “Духовен наръчник” (1675) била осъдена,от йезуитите като еретическа. В лютеранския свят пиетизмът на П. Й. Шпенер (1635-1705) причинил подобни кавги. Неговият основател провъзгласил универсалното свещеничество на вярващите, учредил практиката на молитвените кръгове за четене на Библията; а книгата му “Р/а Desideria” (1675) се превърнала в крайъгълен камък на едно дълготрайно движение. Центърът му бил университетът в Хале.
В Англиканския свят методизмът на Джон Уесли (1703-91) заплашвал да разкъса на части Англиканската църква. Уесли създал духовен метод за своя “Свещен клуб” от оксфордски студенти и посетил Хернхут. Животът му на проповедничество, обикаляне по най-отдалечените части на Британските острови, подпалил ентусиазма на пренебрегнатите маси. Неговото отхвърляне на епископата обаче предизвикало разкол и свикването на първата методистка конференция в Лондон през 1785 г. Брат му Чарлз Уесли (1707-88) бил гениален англикански химнописец, чиито великолепни ритми изразявали добре променящия се тон на времето.
Методизмът пуснал особено силни корени в Уелс, където за него широко се вярва, че е вдъхновил не само религиозното, но и националното възраждане3. Първата уелска методистка асоциация, която се събрала през януари 1743 г., предшествала първото подобно събрание в Англия. Неговата калвинистка теология щяла да води в посока, по-сродна на презвитерианството. В същото време организираните от преподобният Грифит Джоунс, ректор на Ландоврор, пътуващи училища; великолепните уелски химни на Уилям Уилямс (1717-91), “Williams Pant у Celyn”] и възвишената пропо-ведническа традиция, започната от Даниел Роуланд (1713-90) отЛангейто, “Йерусалим на Уелс”, изковали инструментите, които щели да осигурят оцеляването на уелския език и култура в модерните времена. Никой, който е чувал уелското хорово извисяване в пълна хармония до звуците на Llanfair, Cwm Rhondda или Blaenwern, не може да не оцени каква национална гордост и духовен подем изразяват те. Не е нужно да се казва, че hwyl, или пламенността на уелските методисти, била диаметрално противоположна на духа на Просвещението, което дотогава било преобладаващата тенденция във водещите интелектуални кръгове в Европа.