Европейският климат вероятно е причината за преобладаващия цвят на кожата на своето население. Умерените нива на слънчева светлина, а оттам и на ултравиолетова радиация, означават умерени нива на пигментация, закодирана в генетичния басейн на Полуострова. Несъмнено в историческите времена белите лица са доминирали в северните региони заедно с русата или златиста коса и сините очи. Голяма част от европейците и техните наследници могат да бъдат разпознати лесно по външния им вид.
Доскоро, разбира се, беше невъзможно да се взема предвид нещо друго освен повърхностните расови фактори. Анализът на кръвните групи, телесната тъкан и
72
PENINSULA
пробите от ДНК например са били непознати до последните десетилетия на XX век; и никой не е разбирал колко много общ генетичен материал притежават всички хора.
В резултат на това теоретиците по расовите въпроси са били склонни да си вадят заключения от външни критерии като цвета на кожата, фигурата или формата на черепа. Реално расовият състав на европейското население винаги е показвал значително разнообразие. Високите, синеоки, светлокожи, платиненоруси хора от тъй наречената “нордическа раса”, които са се установили в Скандинавия, оформят единствената фупа, неясно квалифицирана като “бели”. Те почти не приличат на ниските, мургави, чернокоси хора с кафяви очи от тъй наречената “средиземноморска” или “индо-средиземноморска раса”, която доминира в големи региони на юг. Между двете крайности съществуват множество преходни степени. По-голямата част от населението на Полуострова се разграничава ясно от монголоидната, индоидната и нег-роидната раса, но не и от другите групи, доминиращи в Близкия изток и Северна Африка.
Сега някои от най-обещаващите постижения в областта на предисторията се постигат чрез модерни генетични изследвания. Усъвършенстването на серологията, откриването на ДНК (1953) и последвалата операция за картографиране на 3 000 милиона “букви” върху човешките гени позволиха да бъдат направени изследвания от много сложно естество. Съотношението на генетичните и лингвистични находки сега предполага, че моделите на биологична и културна еволюция може би са били много по-близки, отколкото сме си представяли. Последните изследвания показват, че движението на генетичния материал в предисторическа Европа е кореспондирало с паралелни културни тенденции. “Гените, народите и езиците имат… отклонения в тандем”, написа един водещ автор3. Местните изследвания показват, че изолирани културни общности като неиндоевропейските баски притежават свои собствени уз-наваеми генетически следи. Тук няма генерални заключения. Но изследването на европейското генетично наследство, някога псевдонаука, сега е уважавана работа. Най-накрая “ние започваме да четем посланията, оставени от далечните ни прадеди“4.
[CAUCASIA] [TAMMUZ]
От психологическа гледна точка Полуостровът дарява първобитния човек със стимулираща смесица от възможности и предизвикателства. Той създава степен на напрежение, което изисква инициативност, но все пак е податлив. Животът е бил труден, но е възнаграждавал хората. Сезонната ритмичност е поощрявала дейности, изискващи ругана и предвидливост. Променливото време е стимулирало гъвкавостта. Трябвало е да се преодолеят много естествени опасности - океанските бури, зимните снегове, летните суши и болестите; но все пак перспективите за здраве и оцеляване са били добри. Хората в Европа са се чувствали по-малко изложени на риск, отколкото техните наследници на източния бряг на Северна Америка няколко хилядолетия по-къс но.
Би било прибързано да се твърди, че Европейският полуостров е бил единственото място, където човешката цивилизация е можела да се развие, както се е развила в действителност; но все пак повечето от алтернативните места са имали своите неудобства. Сравнени със субтропичните речни долини, където човечеството е процъфтяло най-напред, сезонната ритмичност и мекият, умерен климат на Полуострова са осигурили една доста по-приемлива обстановка за устойчиво развитие. Геологи-
ОКОЛНА СРЕДА И ПРЕДИСТОРИЯ
73
ческата и биологичната околна среда е богата и разнообразна. Има “млади” алпийски планини, древни хълмове, активни вулкани; дълбоки клисури и широки поля; бързи планински ручеи, широки реки, хиляди езера; субполярна тундра, постоянно замръзнали земи, ледници; скалисти брегове, пясъчни плажове и широки делти. Има открити тревисти земи, просторни широколистни гори, мрачни иглолистни гори и субтропически палми; полупустинни почви, големи блата и зони с дълбоки льосове и чернозем. Гамата на растителен живот и фауна е огромна. Местностите в Европа са свързани с мрежа от естествени пътеки, в които първобитният човек е откривал повече покана, отколкото бариера. Както човек може да гребе около повечето островни брегове в издълбана лодка, той може да се спусне по множество реки почти във всички посоки. Сена, Рейн, Елба, Одер, Висла, Неман и Двина текат на север. Ебро, Рона, Марица, Днепър и Волга - на юг. Тежу, Лоара и Соверн текат на запад; Темза, Дунав, По и Днестър - на изток. Между тях има безкрайни серии от кратки пътеки и лесни естествени пристанища. В района на Оксо в Горна Бургундия например човек може да ходи в продължение на няколко часа между водите, които водят към Средиземно море, Атлантическия океан или Ламанша. В Централните Алпи изворите на Рейн и Рона текат съвсем наблизо един до друг край Андермат, преди да потекат съответно на север и на юг. На пристанището Двина-Днепър в околностите на Витебск човек лесно може да пренесе лодка, която е дошла от Швеция, до точка, която ще я закара чак до Египет.