В еврейския свят хашидизмът на Баал Шем Тов (1700-60), Besht от Миеджибож в Подолия, подкопал полските равини по същия начин, по който Уесли подкопавал
* Игра на думи - Quietism (куетизъм, спокойствие); от същия корен - disquiet (безпокойство)
- Б. пр.
А
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
609
англиканските епископи. Hasidim, или “Набожните”, отхвърляли сухия формализъм на синагогите и се отделяли в родови общини, управлявани от наследствени zaddiks, или “свети мъже”. Те били много отдалечени по разстояние и култура от християнския ме-тодизъм, но били близки по дух с него. Придържали се строго към ортодоксалните юдейски закони за обличане и диета, но отново движението било белязано от пламенността на масите, от веселата музика, от възраждането на духовността.
Също толкова забележителна била решителната промяна в европейските социални нрави. Хората реагирали срещу критиките на предишната епоха не толкова чрез промяна на законите, колкото с пренебрегване на нормите за вкус и поведение, които религиозните власти някога били способни да налагат. В остър контраст с калвинисткото и йезуитското пуританство, което все още преобладавало около 1660 г., следващият век станал свидетел както на силния възход на артистичната чувствителност, така и на силния упадък на моралните ограничения. “Епохата на елегантността” вървяла ръка за ръка с епохата на освобождаване от скрупулите. От една страна, висшите класи и техните имитатори били привлечени от изкуството на грациозния живот както никога преди това: луксът и изтънчеността се виждали навсякъде в тяхното облекло, в техните дворци, в техните мебели, в тяхната музика, в техните колекции. В същото време във всички класи се наблюдавало забележително разпускане на социалните и особено на сексуалните нрави. С времето сексуалната волност започнала не само да бъде толерирана, но станала и демонстративна. След дългия интервал по време на Реформацията всички били свободни, ако искали, отново да се отдадат на невъздържаност. За онези, чието здраве и джобове можели да си го позволят, изобилието в обличането, гуляите, лакомничеството и флиртуването било нещо обичайно. Хората се гордеели с перуките и бухналите фусти, с красивите паркове, с рисувания порцелан и с напудрените полови органи. Това бил социалният климат, който несъмнено помогнал за поощряването на религиозното възраждане. Но той също така увеличил предела на интелектуална толерантност, която philosophes на Просвещението можели да използват, [eros]
Просвещението според Кант било периодът на развитие на европейската цивилизация, когато “Човечеството израснало над своята самоналожена незрялост”. По-прос-то може да се каже, че европейците достигнали “епохата на благоразумието”. Метафората е силна, възприемайки средновековния християнски свят като родителя, а европейската светска култура - като растящото дете, заченато през Ренесанса. Детството било обременено от багажа на родителската и религиозната традиция и от семейните скандали. Ключовото постижение дошло с “автономията на разума”, способност човек да мисли и да действа сам. Но детето продължило да притежава много от силните семейни черти.
Може би обаче Просвещението се разбира най-добре чрез съотнасяне към мрака, който този “огън на разума” се опитвал да освети. Мракът бил обезпечен не от религията като такава, която се приемала от philosophes като нещо, което запълвало една основна човешка нужда, а от безмозъчните, ирационални, догматични становища, с които било покрито цялото европейско християнство. Тези становища, включително фанатизмът, нетолерантността, суеверията, монашеството и сляпата привързаност били обобщени в най-пейоративната дума на епохата, “ентусиазъм”. Lumières, как-
610
LUMEN
EROS
Било заявено, че той “не оставил нито едно стърнище непреорано”. За Фридрих Август, курфюрст на Саксония и крал на Полша, се говорело, че бил баща на около 300 деца, включително на Морис де Сакс, маршал на Франция (1696-1750). Неговите чудни любовни интриги свидетелствали както за католическия му вкус, така и за неговата феноменална издръжливост1. Освен съпругата си Ебердине от Байройт той ползвал услугите на още цяло ято наложници - официални, конфиденциални и свръхсекретни. Морис де Сакс бил син на шведската графиня Аврора от Кьонигсмарк; неговият полубрат, граф Ротовски, бил дете на Фатима, турско момиче, пленено в Буда; неговата полусестра, графиня Оржелска - на Хенриете Дювал, дъщеря на варшавски търговец на вина. В официалния списък графиня Д’Естерле била следвана от мадам Тешен, мадам Хойм, мадам Козел, Мария, графиня Денхоф, но не, по изключение, от бившата метреса на британския посланик в Дрезден. Фридрих Август можел да бъде велик крал, ако политическата му активност беше поне наполовина толкова добре насочена като неговите сперматозоиди2. (Онези, които обичат да развалят удоволствието на другите, оценяват потомство само на осем.)3