В царството на моралната философия няколко нишки на религиозната и интелектуална мисъл водели към крайното пристанище на угилитаризма. Рационалистите били склонни да съдят моралните принципи според тяхната полза за подобряване на условията за човека. Тенденцията вече се среща при Лок. Барон Д’Холбах (1723-89), в известно отношение най-радикалният от philosophes, защитавал хедонистичния морал, където добродетел е онова, което доставя най-голямо удоволствие. По-късно щастието се възприемало повече като обща, отколкото като индивидуална добродетел. Не само личното благополучие, а и социалната хармония се превърнала в цел. През 1776 г. младият Джеръми Бентъм (1748-1832) формулирал водещия принцип: “Най-голямото щастие за най-големия брой хора е мярката за правилно и погрешно.”
612
LUMEN
Просвещението не симпатизирало на европейското еврейство. Евреите били възприемани като религиозна общност, а тяхната религия - като неразумна и мрако-бесническа. Драйдън не си спестил сарказма:
Евреите, твърдоглава, мрачна, мърмореща раса,
Глезеният Божи народ, които, покварени с лекота,
Никой Крал не може да управлява, и никой бог не може да задоволи5.
С времето някои еврейски лидери станали точно толкова критични към самите себе си. Те копнеели да избягат от ограниченията на традиционния юдаизъм. Крайният резултат бил еврейското Просвещение, Нав/га/аЛ, което се опитвало да реформира еврейската общност отвътре.
Междувременно научното знание правело огромни крачки. Централният гигант за периода бил сър Исак Нютон (1642-1727), президент на Кралското общество, който публикувал своята Рппар1а през 1687 г. Неговите закони за движението и гравитацията осигурили основата за физиката и следователно за движението на Вселената за повече от 200 години напред. Съвсем подходящо за бащата на Просвещението, той извършил първите си експерименти през 1666 г. и те били свързани с естеството на Светлината, поставяйки стъклена призма зад една дупка в щората на своя прозорец в Тринити колидж, Кеймбридж:
И видях… че светлината, клоняща към [единия] край на Образа, наистина претърпява Пречупване, значително по-голямо от светлината, клоняща към другия. И така истинската причина за дължината на Образа не е друго, а това на Светлината, която се състои от Лъчи, различно пречупени, които… бяха, според тяхната степен на пречупване, предадени към различни части на стената®.
Чудна ирония на съдбата е, че именно свойствата на светлината по-късно са дали на Айнщайн доказателствата, които щели да отхвърлят Нютоновата система, [е = те*] Нютон, като унитарианец, бил лишен от много почести, но не пропуснал славата и богатството. Той дори се забъркал в алхимията. Описал очарователно себе си като “момче, което си играе на морския бряг… докато големият океан на истината лежи целият неоткрит пред мен”7. Папата написал епитафия, предназначена за гроба на Нютон в абатство Уестминстър:
Природата и Природните закони лежат скрити в нощта;
Бог каза, Нека да бъде Нютон! и всичко беше светлина.
Обяснението на Нютоновите принципи било подпомогнато както от подобрението в технологиите, така и от паралелния напредък на другите науки. Кралската обсерватория (1675) в Гринуич разработила по-висококачествени телескопи; Британското адмиралтейство, предлагайки цена от 20 000 лири, получило хронометъра. В математиката ученият от Лайпциг Готфрид Лайбниц (1646-1716) може би е открил висшата математика независимо и преди Нютон. В биологията и по-специално в ботаниката шведът Карл фон Линей (Линеус, 1707-78) въвел ред в хаоса със своята система
А
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
613
за класифициране на растенията, обяснена в Systema naturae (1735) и Fundamente botanica (1736). В химията били направени фундаментални стъпки от Джоузеф Пристли (1733-1804), който изследвал съставната природа на въздуха, от Хенри Кавендиш (1731-1810), който демонстрирал съставната природа на водата, и преди всичко от Ан-тоан-Лорен Лавоазие (1743-94), който най-накрая открил принципа на химическите реакции. [ELDluft] [EULER]
Интересът към теорията на познанието, прибавен към нарастващото количество информация, довел до естествената си последица в манията за енциклопедии. Резюметата на универсалното знание били нещо достатъчно обичайно още през Средновековието; но те били излезли от мода. Ранните опити за съживяване на жанра били на Ж. X. Алстед, публикуван в Холандия през 1630 г., и на Луи Морери, публикуван в Лион през 1674 г. За баща на модерните медии обаче най-общо се приема Пиер Бейл (1647-1706). Първият том на неговия Dictionnaire historique et critique се появил в Ротердам през 1697 г. В Англия жанрът бил представен от Lexicon technicum (1704) на Джон Харис и от Cyclopaedia (1728) на Ефраим Чеймбърс; в Германия - от Reales Staats Zeitungs-und Conversations-Lexicon (Лайпциг, 1704) на Й. Хюбнер и от Allgemeines Lexicon (Лайпциг, 1721) на Й. Т. Яблонски; в Италия - от Dizionaho universale (Венеция, 1744) наДж. Пивати; и в Полша - от Nowe Ateny (1745-6) на Б. Хмиеловски. Обширно илюстрираната Dictionnaire raisonné des arts, des sciences, et des métiers, започната от Дени Дидро (1713-84) и Жан д’Аламбер (1717-83), първоначапно била вдъхновена от френския превод на Чеймбърс. Появила се в Париж в 17 тома от 16 288 страници между 1751 и 1765 г. с още допълнения, илюстрации и индекси, които излизали до 1782 г. Тя била програмна, настойчива, антиклерикална и много критична по отношение на режима; а нейните редактори редовно били тормозени от властите. Но тя била монумент на епохата. Не се стремяла към нищо по-малко от обобщение на цялото човешко познание. Първото издание на Encyclopaedia Britannica, не толкова изискано, но по-дълготрайно, се появило в Единбург през 1768 г. Междувременно Lexicon на Хюбнер претърпял много издания и преводи. Правата за неговото издаване щели да бъдат закупени през 1808 г. от издателя ф. А. Брокхауз (1772-1823), който го използвал като основа за най-прочутите немски енциклопедии.