Религиозната мисъл била повлияна дълбоко от рационализма - особено в сферата на библейската ерудиция. Първоначалният проблем бил как да се направи разграничение между съперничещите си претенции на католиците и протестантите, докато и двете групи подкрепяли духовно своите догми. Ранен начален опит бил направен в “Религията на протестантите” (1637) от Уилям Чилингуърт, член на научното дружество в Оксфорд, който учил с йезуитите в Дюай и който, съвсем типично, бил лъжливо обвинен, че е сосинианец. Най-големият напредък бил постигнат от френския ораторианец Ришар Симон (1638-1712), който приложил класическите правила на френската литературна критика към своята Historie critique du Vieux Testament (1678). Книгата на Симон била атакувана от Бюсе и поставена в Индекса, а всички копия от първото издание били унищожени. Но методът оцелял.
С времето разсъжденията за религията родили интелектуалната мода на деиз-ма. Това било религиозно убеждение, редуцирано до минималната си същина: вярата във “Върховно същество”, в Бог Творец или в Провидението. Ранните му прояви
614
LUMEN
EULER
През 1765 г. руският посланик в Берлин бил упълномощен да покани в Санкт Петербург един едноок мъж и да не жали средствата за това. Леонард Ойлер (1707—83) приел при условие, че ще получи директорския пост на Руската императорска академия, голяма заплата от 3000 рубли, пенсия за жена си и назначения на високи постове за четиримата си синове. Неговите условия били приети безпрекословно. Пет години по-късно, когато руската армия унищожила неговата ферма в Шарлотенбург, царят го компенсирал богато. Защото той бил върховният математически гений на своята епоха. По общо съгласие единственият му равностоен съперник в историята на математиката бил К. Ф. Гаус (1777-1855), който се родил в Брунзуик десет години след като Ойлер напуснал Берлин.
Говорело се, че “Ойлер изчислявал както другите хора дишали или орлите летели”. Син на швейцарски пастор и получил образование в Базел, той притежавал феноменална памет. Можел да рецитира цялата “Енеида” на Виргилий заедно с номерата на стиховете и страниците. За пръв път отишъл в Русия като младеж в компанията на братята Бернули, преди да бъде заловен от “ловците на глави”, агенти на Фридрих Велики. Неговата продукция била изобилна и оригинална. Той написал 886 научни труда и 4000 писма със средно темпо две печатни страници на ден в продължение на повече от пет десетилетия. Руското списание Commentarii Academiae Scientiarum Imperialis Petropolitanae продължило да публикува недовършените му статии четиридесет и пет години след неговата смърт. Той открил много теореми, изобретил изчисляването на синуса, завършил изследването за числовата стойност на pi и постулирал съществуването на абстрактните числа. “Теоремата на Ойлер” демонстрира връзката между експонентните и тригонометрическите функции:
eh = cos х + / sin х
Престижът на Ойлер вкарал Руската академия в главното течение на европейската наука. Блестящата математическа школа в Санкт Петербург го надживяла с много време. Но той говорел неохотно за нея. Когато майката на Фридрих Велики в Потсдам го притиснала да каже нещо по въпроса, той отговорил: “Мадам, в тази страна бесят онези, които говорят.”1 Обаче авторитетът на Ойлер бил толкова голям, че символите, използвани в неговия учебник Introductio in analysis infinitorum (1748), щели да осигурят базата за стандар-тното математическо означаване. Той способствал за насърчаването на математиците да създадат един универсален посредник за комуникация от тип, който европейците никога не развили в ежедневния живот. (Виж Приложение III, стр. 1249.)