излезли на повърхността в Англия в различни съмнителни манифести, особено 06 \Zeniate (Париж, 1624) на лорд Хърбърт от Чербъри (1583-1648) и “Християнство, не мис териозност” (1696) на Дж. Дж. Толанд. Той достигнал своя връх през 30-те години на XVIII век, когато Волтер бил в Англия, но бързо загубил влиянието си след публикува’ нето на “Аналогията на религията” (1736) от епископ Джоузеф Бътлър - за чието трайно влияние кралица Каролина веднъж казала: “Не, мадам, той не е мъртъв, но е погре-
ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
615
бан.” Деистичните позиции били достигнати във франция в опит да се открие средният път между традиционното християнство и по-екстремните свободни мислители като барон Д’Холбах (1723-89) и Клод Хелвеций (1715-71), който започнал да изразява открито атеистични мнения. Дидро например, пишейки статиите за своята Encyclopédie за “Християнство”, “Вяра” и “Провидение”, заел деистка позиция. Вол-тер, чиито атаки срещу установената религия били непрестанни, въпреки това скочил в защита на съществуването на Бога срещу атаките на Холбаховата Système de la nature (1770). Размишлявайки за нощното небе, той написал: “Човек трябва да е сляп, за да не бъде ослепен от тази гледка; човек трябва да е глупав, за да не разпознае нейния автор; човек трябва да е луд, за да не го боготвори.” “Si Dieu n’existait pas, отбелязал саркастично той, il faudrait l’inventer.”* (Ако Бог не съществуваше, Той трябваше да бъде измислен.)
Борбата на philosophes срещу църковните авторитети и държавата неизбежно създала впечатлението, че католицизмът и абсолютната монархия били обединени в своето сляпо противопоставяне на всичко, свързано с разума и промяната. На Дидро се приписва безмилостният коментар за това, че Спасението ще дойде, когато “последният крал бъде удушен с вътрешностите на последния свещеник”. Той бил на една стъпка от опростената революционна мечта за всеобщата война между прогреса и реакцията. След време католическият публицист Жозеф дьо Местр (1754-1821) възприел същата крайна позиция, но от противоположната гледна точка, твърдейки в своята Considérations sur la France (1796), че бунтът и неблагочестието са синоними.
Рационалната икономическа мисъл стояла високо в списъка с приоритетите на Просвещението. Общата идея за прогреса намерила израз в частната идея за икономически подобрения. На микрониво благородниците били погълнати от развиващата се наука за управление на именията, били убедени, че техните имоти не могат просто да бъдат вкарани в ред, а трябва да бъдат трансформирани в процъфтяващи бизнес инициативи. Мелиорацията на земята по холандски модел променила лицето на няколко нискоразположени региона от мочурищата в Източна Англия до делтата на Висла. Движението за загражденията набирало скорост, особено в Англия, застрашавайки селячеството, но обещаващо големи аграрни единици за комерсиална обработка. Систематичното скотовъдство, подборът на растенията, наторяването на почвата, ротацията на културите и пресушаването, както били практикувани от “фермера Джордж” в Уиндзор през 70-те години на XVIII век или от Томас Коук от Холкъм в Норфълк, били наградени с необикновено подобрени добиви. В онези страни, където преобладавало крепостничеството, някои просветени земевладелци се убедили, че техните крепостни биха работили по-ефикасно, ако бъдат освободени от задълженията им. Примери за доброволно освобождаване могат да се открият от франция до Полша.
На макрониво меркантилизмът на автократичното разнообразие се задържал дълго. Негов велик представител бил Жан-Батист Колбер (1619-83), министър на Луи XIV. Било сложено началото на държавните манифактури. Колониите били заселени, данъците - рационализирани, били построени пристанища, пътища и канали, транспортът бил подобрен. Големият Канал дьо Лангедок (1681) имал своите съответствия из цяла Европа, от канализираната Гуадалкивир в Испания до канал Ескилстуна в Швеция, канал Августов в Литва и големия комплекс Нева-Волга в Русия.
Но се налагало убеждението, че икономическият живот не може да се разши-
616
LUMEN
ри отвъд определена точка, ако не бъде освободен от изкуствените спирачки и ограничения. Тази тенденция намерила своя ранен израз в работата на ирландския банкер Ричард Кентилиън (поч. 1734), който бил цитиран от Мирабо старши в много популярната книга L’Ami des hommes (1756). Но тя била разпространена сред много от икономистите или “физиократите”, свързани с Encyclopédie - Франсоа Куесне (1694-1774), Жан де Гурне (1712-59) и Ж. П. Дюпон де Немур (1739-1817). Прочутият лозунг “Pauvres paysans, pauvre royaume” затвърдил революционната идея, че националният просперитет може да бъде осигурен само чрез личния просперитет и свободата на всички. Ученикът на Куесне Жак Тюрго (1727-81) се провалил в опита си да приложи принципите на движението към практическото управление. Но шотландският професор Адам Смит (1723-90), който живял в Париж през 1765-6 г., завързал близко познанство с кръга на Куесне. Това бил опит, който формирал основателя на модерната икономическа наука, [market]