Историците все повече прилагали социалните, икономическите и културните отношения от тяхното време към анализа на миналото. Делата на кралете и дворовете вече не били достатъчни. Два велики монумента на епохата били “История на Америка” (1777) на Уилям Робъртсън и несравнимата Упадък и падение на Римската империя” (1788) на Едуард Гибън. Само един том от “История на полската нация” (1780- ) от епископ Адам Нарушевич видял бял свят, тъй като посланикът на императрица Екатерина възразил срещу описанието на ранната славянска история, в което поляците били по-знаменити от руснаците.
Като се замисли, човек сигурно ще се усъмни дали мъдреците на Просвещението са били по-обективни от дворцовите и църковните историци, които безмилостно осмивали. Атаките на Гибън срещу, да кажем, монашеството, или страдащите от липса на информация удари на Волтер срещу Полша, която той използвал като изкупителна жертва, за да оживи своите възгледи за религиозния фанатизъм, заместили една форма на предубеждение с друга. Но в този процес както обхватът, така и репутацията на историографията нараснали много. В действителност Просвещението било пълно с противоречия. Водещите му практици донякъде постигнали съгласие за целите и методите, но не стигнали до консенсус по възгледите и мненията. Двете най-влиятелни фигури, Волтер и Русо, били различни като тебешира и сиренето.
618
LUMEN
MARKET
Доктор Адам Смит (1723-90) бил крайно разсеян професор. Веднъж сварил чай от хляб и масло и го обявил за много лош. Той се превърнал в една от забележителностите на Единбург, където се лутал по улиците в транс, полугол и през цялото време потрепвал от тика си, спорейки разгорещено със себе си със странен престорен глас, докато се движел с неподражаема “като на червей” походка. Веднъж влязъл направо в една дъбилна яма, продължавайки да си говори. Тъй като действително не било възможно да се ожени, той живеел с майка си. Приятно е да си помислиш, че този очарователно хаотичен образ е трябвало да се захване с прилагането на интелектуалния ред в делата от ежедневния живот1.
Заедно със своя приятел Дейвид Хюм, Смит бил една от звездите на Шотландското просвещение в една епоха, когато английският академичен живот дремел. Той бил в близки отношения с Джонсън, Волтер, Франклин, Куесне, Бърк. Когато възрастният професор бил приет от министрите на краля, всички станали на крака. “Всички ние стоим, мистър Смит, казал Уилям Пит, защото всички ние сме ваши ученици.”
Кариерата на Смит започнала на 28-годишна възраст с Катедрата по морална философия в Глазгоу, където публикувал своята Theory of Moral Sentiments (1759). Това било изследване за произхода на одобрението и неодобрението. Той влязъл в царството на икономическата наука, като се запитал за изводите от човешката алчност и как личният интерес може да помогне за общото добро. 900-те страници на The Wealth of Nations (1776) в основата си били разширено есе в преследване на този въпрос. То разбило протекционист-ката философия на меркантилизма, която държала първенството в икономическата мисъл в продължение на 200 години. Размишленията на Смит го накарали да постулира съществуването на “общество”, в чиито механизми участват всички хора, и да формулира законите на “пазара”. Той очертал механизмите на производството, на конкуренцията, на търсенето и предлагането и на цените. Обърнал специално внимание на организацията на труда. Това е показано в прочутото му описание на фабрика за карфици. Рационалните задачи и специализираните умения позволявали на работната сила да произвежда по 48 000 карфици на ден, докато всеки от работниците сам можел да произведе индивидуално две-три. Той наблегнал и на саморегулиращата се природа на пазара, която, ако не й се пречи, ще роди социална хармония. Определил два основни пазарни закона - Закон за натрупването и Закон за населението. “Търсенето на хора, написал доста шокиращо Смит, по необходимост регулира производството на хора.” Неговият лозунг бил: “Оставете пазара на мира.”2
От тогава насам науката икономикс изследва проблемите, повдигнати от Смит. Пътеката води от Рикардо, Малтус и Маркс през Хобсън, Бастиа и Маршал до Веблен, Шум-петер и Кейнс. В ръцете на Смит това било клон от умозрителната философия; а нейните най-големи практици разбрали колко неустойчиви са техните заключения. В популярното съзнание обаче икономиксът има по-големи претенции. Той се е придвижил в бездната, оставена от упадъка на религията и на моралния консенсус; и все повече се възприема като главно занимание на обществената политика, панацея за социалните заболявания, източник дори за личното задоволство. От технически предмет, обясняващ човешкото общество по начина, по който медицината обяснява човешкото тяло, той заплашва да се превърне в крайна цел, поставяйки задачи, мотиви, инициативи. Смит, моралистът, би бил ужасйн.