ПРОСВЕЩЕНИЕ И АБСОЛЮТИЗЪМ
619
Франсоа-Мари Аруе (1694-1778), който приел литературния псевдоним Волтер в периода, когато бил затворен в Бастилията, бил поет, драматург, романист, историк, философ, памфлетист, кореспондент на крале и преди всичко човек с войнствено острумие. Роден и образован в Париж, той прекарал по-голямата част от дългия си живот в различни видове изгнание. Неговите книги, печатари и издатели постоян-нобили осъждани. Той се въртял на ръба на политическата и социалната почтеност и по-късно се установил, символично, на най-далечната френска граница във ферне, край Женева. Напуснал Париж, когато изпаднал в немилост на 32-годишна възраст, и освен трите неспокойни години като кралски историограф във Версай през 1744-7, не се завърнал до 84-годишна възраст. Прекарал шест плодотворни години в Англия, три - в гостоприемния двор на Станислав Лешчински в Люневил и три - в Прусия с възхитения от него Фридрих Велики. Бил прогонен от Швейцария заради коментари по отношение на Калвин. Във ферне, 1760-78, където приемал постоянна навалица от посетители, “ханджията на Европа” бил поздравяван като “Le Roi Voltaire”; и “le seigneur du village” приложил своите теории на практика: пресушил блатото, управлявал образцова ферма, построил църква, театър, копринена фабрика и наблюдателни съоръжения. “Убежището на четиридесет диваци бе превърнато в богато малко градче от 1200 полезни човека”, отбелязал с гордост той.
Публикуваните творби на Волтер, които изпълват над 100 тома, са адресирани към целите за толерантност в религията, мир и свобода в политиката, предприемчивост в икономиката, интелектуално лидерство в изкуствата. Lettres anglaises (1734), които разказват с възхищение за всичко, от квакерите, Парламента и комерсиалния дух до Бейкън, Лок и Шекспир, дават нова храна за размисъл на конвенционалните католически кръгове на Континента. Siècle de Louis XIV (1751) дал на французите богат, но критичен поглед към тяхното скорошно минало, философската новела Candide ou l’optimisme (1759) била написана в отговор на Русо. Тя разказва историята на пламенния млад Кандид и на неговия просветен възпитател Pangloss, чието мото е “всичко е за добро в най-добрия от всички възможни светове”. Те тръгват по света от замъка Thunder-ten-tronckn само за да се срещнат с всяка позната форма на беди: война, клане, болести, арест, мъчение, предателство, земетресение, корабокрушение, инквизиция и робство. Накрая стигат до заключението, че след като злините са затрупали света, всичко, което човек може да направи, е да сложи в ред собствените си дела. Заключителните думи на Кандид са: “il fault cultiver notre jardin” (ние трябва да обработваме собствената си градина). Traité sur la tolérance (1763), вдъхновен от ужасяващото дело Калас в Тулуза, където един баща капвинист бил натрошен на колело заради предполагаемо противопоставяне на покръстването на сина му в католицизма, бил един сърцераздирателен вик. Dictionnaire philosophique portatif (1764), джобен съперник на голямата Encyclopédie, е tour de force на иронията и сатирата. Освен това има и множество трагедии, голяма колекция от полемични памфлети и някъде около 15 000 писма. Волтер, умрял в Париж, след като видял коронясания си бюст на сцената на последната му пиеса. “Те ще дойдат в същия брой, за да видят моята екзекуция”, казал той. И все още пишел поезия:
Nous naissons, nous vivons, bergère,
Nous mourons sans savoir comment;
620
LUMEN
Chacun est parti du néant;
Ou va-t-il?… Dieu le sait, ma chère.
(Ние сме родени, ние живеем, моя овчарко/ Как или защо умираме, не е ясно;/ всеки излита от небитието;/ Накъде?… Бог знае, скъпа моя.) 11
“Аз умирам, прекланяйки се пред Бога, обявил той, обичайки моите приятели, без да мразя враговете си, но презирайки суеверието.”12
Жан-Жак Русо (1712-78), роден в протестантска Женева, бил още по-голям скитник от Волтер. Той притежавал почти същата гама от таланти като музикант, романист и философ и си спечелил подобна страхотна репутация. Избягало момче, което прекарало почти цяло десетилетие по широките пътища на Савоя и Швейцария, той бил прибран, с цената на покръстването си, от дама католичка, която живеела в Ане-си. Предимно самообразован, напреднал в света като частен учител, композитор, балетмайстор и камериер в Париж, като секретар във френското посолство във Венеция. Имал връзка с просто и необразовано момиче, Терез Левасюр, и съдбата на техните пет деца, които били поверени на грижите на Енфан Труве (сиропиталище за безпризорни деца), била източник за много напрежение, за интелектуални спекулации и вероятно за неговото неизлечимо душевно заболяване. Спечелил внезапна известност на средна възраст, получавайки награда от Академията в Дижон за своята Discours sur les sciences et les arts (1750) и чрез създаването на една популярна опера Le Devin du village (1752). Сприятелявайки ce c Дидро, той ce превърнал най-напред в звезда, а после в жертва на парижките салони и отново хванал пътя. Преследван от маниакалната идея за несъществуваща конспирация срещу него, Русо се местел от убежище в убежище, страхувайки се от привържениците на Волтер и от своята вътрешна несигурност; в Женева, в Мотие в Пруски Нюшател, на един остров в Лак де Биен, в Англия, в Буржон и Монтекюн в Дофин. Прекарал последните си години в Париж, редактирайки мемоарите си и Reveries du promeneur solitaire (1782). Умрял в замъка Ермнонвил.