Не трябва да се подценява продължителният процес, при който пътищата и пътечките на Европа са били отворени за движение и заселване на хората. От друга страна, не може да се направи никакво сравнение между сравнителната лекота на пътуването в Европа и другите по-големи континенти. На керваните от древния път на коприната от Китай им е трябвала година или повече, за да прекосят Азия. Но от незапомнени времена всеки здрав и разумен пътник е можел да прекоси Европа за седмици, ако не и за дни.
Разделянето на Европа на “природни” и “исторически” региони дълго осигуряваше материал за интелектуални упражнения, които са толкова забавни, колкото и неубедителни. Опитите да се дефинира “Западна Европа” като различна от “Източна Европа” са толкова многобройни, колкото и критериите, използвани за фиксиране на разделителните линии. (Виж Карта 3.) Разграничението между “Северна Европа” и “Южна Европа” е ясно и постоянно в централния алпийски сектор на Полуострова. Но то не се задържа до същата степен нито в далечния европейски Запад, на Иберийския полуостров, нито в далечния европейски Изток, по бреговете на Черно море. Някои аргументи успяват да докажат, че родословието на региони като “Централна Европа” или “Източна Централна Европа” е толкова оригинално, колкото и изопачено5. Човек може да стъпи на по-сигурна почва, разделяйки Европа на региони, базирани върху физическите и географските й характеристики.
Европейският полуостров е съставен от пет естествени компонента. В историческите времена тези географски единици са останали до голяма степен постоянни, докато политическите единици, които са ги заобикаляли, са идвали и са си отивали с
74
PENINSULA
огромно непостоянство. “Гордите империи на земята” постоянно отмират. Но полята и планините, моретата, полуостровите и островите очевидно остават завинаги.
1. Голямата европейска равнина се простира без прекъсване на около 2400 мили (4000 км) от Атлантика до Урал. Това е доминантната териториална характеристика на Европа. Разбира се, след като Урал образува нещо по-голямо от малко мостче, равнината може да се приеме като продължение на още по-просторната равнинна местност, простираща се до Верхоянската планинска верига в Източен Сибир. На географската дължина на Урал тя се простира на 1 200 мили (2000 км) между Баренцо-во и Каспийско море. Между крайбрежието и хълмовете в Ниските страни тя се стеснява до по-малко от 200 км. Почти всички големи реки в равнината текат по оста север-юг и поради това създават серия от естествени препятствия за движението по посока изток-запад и разделят напречната повърхност на равнината на шест-седем лесни етапа. На изток от Висла непроходимите Припетски блата разделят равнината на две естествени пътеки - северна, която се движи покрай Балтийските езера, и юж-на, служеща като главен път от и към степите. [икяшА]
Най-уязвимата част от Равнината се намира между Рейн и Одер. Тук преобладават високи планински вериги с непроходими гористи хълмове. Ардените, Теутобур-гер Валд и Харц си остават трудни бариери дори и днес. Те затрудняват движението както странично по Равнината, така и вертикално от Равнината към Алпите. Картата на съвременна Германия показва как почти цялото развитие на страната е канализирано или върху Равнината, или в четирите речни басейна на Рейн, Майн, Некар и Дунав.