Всяко дете, което чете комикс, което се консултира с илюстриран учебник или гледа урок по телевизията, филм или видео, трябва да поздрави Коменски като свой наставник.
тивацията, и с разпускането на йезуитите, които осигурили по-голямата част от мо-зъчната сила. Няколко години по-рано полските реформатори, желаещи отчаяно да избягат от задушаващата хватка на Русия, се обърнали към Русо, за да разберат възгледите му; и неговата съчувствена Considérations sur le gouvernement de Pologne (1769) съдържала много важна глава за образованието. Русо препоръчал създаването на една унифицирана образователна система на мястото на всички съществуващи институции. Думата му била чута; и последният крал на Полша, Станислав Август Понятовски, я предложил като условие за приемане на Подялбата. Политическите перспективи на Полша гаснели; но нейното културно оцеляване все още можело да се спечели. През следващите двадесет години Националната образователна комисия създала около 200 светски училища, много от които щели да надживеят разрушението на Републиката. Били обучени нови учители. Учебниците по полски език и литература, по научните дисциплини и по модерните езици били написани от бившите йезуити. “Ако след 200 години, написал кралят в своя дневник, все още има хора, които се наричат поляци, моята работа няма да е отишла напразно.” Полша действително била унищожена, но не и нейната култура. Националната образователна комисия била закрита; но нейните идеали били пренесени в образователния съвет на онова, което се превърнало в западен регион на Руската империя. Под просветеното управление на принц Чарториски той оцелял до 1825 г. и образовал най-блестящото поколение полски патриоти и литератори, които някога са учили поезия или са хващали перо15.
От това може да се види, че идеите на Просвещението били използвани за различни цели в различните страни. В Нидерландия и Британия те образували част от репертоара на либералното крило на Естаблишмънта. Намерили израз в Британския парламент в речите на К. Дж. фокс и Едмънд Бърк. В американските колонии те били възприети от “бунтовниците”, които не се подчинявали на този британски Естаблишмънт. Във франция, и в не по-малка степен в Испания и Италия, те вдъхновили интелектуалните кръгове, които се противопоставяли срещу Ансиенския режим, без да притежават юридически средства, с които да го направят. В много части от Централна и Източна Европа те били възприети селективно от “просветените деспоти”, които се
624
LUMEN
опитвали да подобрят състоянието на своите империи така, както отделните благородници се опитвали да подобрят състоянието на управляваните от самите тях имения. Фридрих II в Прусия или императрица Екатерина II в Русия определено възприемали себе си като рационални и просветени владетели, както и Карлос III от Испания или Леополд, велик херцог на Тоскана, или неговият брат Йозеф II от Австрия. Но отношенията им с техните philosophe съветници често били отношения между абсолютния господар и почтителния подчинен. Подлизурството на Волтер не било по-малко развито от неговото остроумие. Той рядко казвал онова, което сигурно си е мислил за склонността към подпалване на войни на Фридрих или за преследванията на Екатерина. Само Русо изказал искреното си мнение пред Фридрих, [goose-step]
Лесно може да се види, че идеалите на Просвещението оцелели през катаклизмите на революционната криза. Просветените реформатори от предреволюционната епоха - като барон фон Шайн (1757-1831) в Прусия, покръстеният евреин барон Й. фон Зоненфелс (1732-1817) в Австрия, Станислав Сташик (1755-1828) в Полша или граф фон Монтгелас (1759-1838) в Бавария - все още били активни през 1815 г. Но малко от революционерите, които оставили следа след 1789 г. - Мирабо, Дантон, Кондорсе, Робеспиер, Сен-Жюст - си били спечелили известност по-рано. В това отношение Том Пейн бил изключение, както и в много други неща. (Виж Глава IX.)
Независимо от това до 1778 г., когато Волтер и Русо починали, Просвещението започнало да се задъхва. Неговото влияние щяло да остане силно още много десетилетия. Действително то си извоювало място на постоянен стълб в модерната европейска мисъл. Но рационализмът, който първоначално го вдъхновил, губел своята убедителна сила. Чистият разум вече се възприемал като нещо неадекватно, неспособен да изпълни задачата да се разбере светът и да се разчетат предсказанията на промяната.